Кен Сколс - Песнопение

Животът се надига дори сред опустошенията.

Песента от по-рано се върна неканена и той запя. Джин Ли Там го изгледа с широко отворени очи. Не можеше да я вини. За последно бе пял по време на пиршеството за първородния си син, докато тя лежеше и раждаше. А преди това? Беше толкова отдавна, че не можеше да си спомни.

Но сега пееше и звукът отекваше в нощта.

В далечината виеше вълк.

А над тях пълната луна гледаше и ги обливаше с водниста светлина.

Наблюдателят свали писалката си, остави недовършеното евангелие и отиде до изхода на пещерата.

Слънчевата светлина го зовеше и той извади дълга сребърна флейта от гънките на робата си.

Вдигна я към уста, нагласи пръстите и свирна, за да повика родствения гарван, така както викаше толкова много други птици.

Изчака тъмния пратеник да се приземи тежко на скалата и го огледа. В този имаше още доста живот и Наблюдателят остана доволен.

— Занеси съобщение вкъщи — каза той и изчака птицата да извие глава и да отвори клюн, за да приеме думите.

— Последният син е в изгнание — пощаден, за да се изпълнят писанията, — а лекуването на родството на потомците на Фредерико приключи. Обещаното дете си получи четирийсетте години, а Великата майка ти е задължена. Тайната вяра се проповядва открито, а избраните се надигат, за да си върнат заслужения дом.

Наблюдателят направи пауза.

— Времето е от жизнена важност — добави накрая той. — Започва епохата на Пурпурната императрица.

Поднесе флейтата до устните си и свирна, този път по-леко. Родственият гарван разпери големите си крила и се понесе на юг.

Наблюдателят го изчака да се превърне в точица на хоризонта и се върна в пещерата. Щеше да довърши това евангелие и може би щеше да се разходи в гората, до светилището на избраните, за да ги послуша как пеят химни.

С тракане и скърцане древният мехослуга се върна към сенките и чакащата го писалка.