Кен Сколс - Песнопение

Допреди унищожението на Уиндвир андрофрансините плащаха щедро, за да ограничават океанския трафик. Понякога дори използваха Желязната армада на Ли Там, за да упражняват контрол. Влад им оказваше съдействие, защото дизайнът на корабите си беше техен. Преди да преминат към банкерството преди петстотин години, Ли Там бяха най-големите корабостроители в Познатите земи и работата по чертежите на Руфело не беше кой знае какво предизвикателство. Двигателите на съдовете бяха инсталирани от архиинженер Чарлс, без да разкрива тайната им, а Там и не напираше, спазвайки секретното родство между него и ордена. Така че те представляваха огромни сейфове на Руфело, чиито кодове бяха унищожени заедно с Уиндвир от заклинанието на Ксум И'Зир. Все пак не беше трудно да се предположи, че слънчевите камъни, които задвижваха мехослугите, бяха в основата и на парните двигатели на флота.

Влад Ли Там чу стъпки и се обърна бавно, като си даде сметка, че все още е гол. Вождът се приближаваше, заедно с още неколцина, включително и момичето. То продължаваше да се усмихва.

— Здравей, приятелю — извика вождът и също се усмихна.

— Здравей, дневен бащице Улно Шалон. — Използваше титлата, за да демонстрира новото родство. Говореха на смесен език от долноземски и няколко диалекта, които произлизаха от Стария свят. Хората от островите, които бяха достатъчно близо до Познатите земи и ги имаше на картите, говореха доста разбираемо. Но колкото повече се отдалечаваха, толкова по-неизползваем ставаше общия език. Имаше някои познати думи, но често с различен смисъл и употреба.

За да реши проблема, той пусна децата да си играят с местните под надзора на някои от синовете и дъщерите си, които следяха за речника. Успяха да научат достатъчно на първите два острова от този архипелаг, за да говорят с останалите. И при всяко спиране, щом установеше родство, пускаше децата отново.

Вождът беше нисък и трътлест и носеше проскубана шапка, която Влад разпозна като офицерска фуражка от ентролузианските речни патрули. Остатъкът от облеклото му се състоеше от препаска през слабините. Шапката беше доукрасена с пера и кости. Мъжът продължи да се усмихва и приближи с отворени за прегръдка ръце.

— Вярвам, че моята… — тази дума не я знаеше — е изпълнила дълга към племето задоволително?

Влад Ли Там кимна и намигна на момичето, което се усмихваше зад чичо си.

— Да, дневен бащице. Беше повече от задоволително.

— Надявам се на силен син, който да ни помага в работата.

Влад Ли Там докосна главата и гърдите си.

— А аз се надявам на красива дъщеря — отвърна той съгласно обичая, — която да донесе лекота в сърцата на народа ти.

Вождът кимна доволно.

— Вече имаме родство. Днес ще празнуваме и оттук нататък ще имате убежище сред нас.

Влад Ли Там се усмихна. Това беше малка цена за спечелването на доверие и получаване на достъп. Е, оставаше въпросът с момичето. Не беше съвсем задължително, но се очакваше да продължи да опитва, докато семето му не хване, а като съдеше по снощното преживяване, тя нямаше да се дърпа изобщо. А и той нямаше нищо против. Не беше нужно да разкрива, че едва ли би могъл да зачене дете. Шестата му дъщеря Рае Ли Там се бе погрижила, давайки му прахче, което затъпяваше мечовете на войниците му, преди да щурмуват.

Двамата се прегърнаха и вождът си тръгна с антуража си. Влад се приближи до хамака, за да се облече. Първият от железните му кораби се подаде зад скалистия нос, бълвайки пара към чистото небе. Влад извади огледалце и предаде съобщение с тайните кодове на семейството. Трябваше да пристанат на единственото подходящо място и да разтоварят техния дял от стоки за предстоящото празненство. Вина и друг алкохол, каквито тези хора никога не бяха опитвали. Сирена и хляб. Метални инструменти и няколко топа ярко оцветена коприна. Ковачът им щеше да отвори работилница за дребни поправки по корабите и по малкото инструменти на островитяните, придобити в миналото. За външния свят щеше да изглежда, че си почиват две седмици при това племе. Но през това време синовете и дъщерите му щяха да вършат работата, за която бяха създадени. Щяха да създават съюзи, да събират информация и да я сравняват помежду си. Щом престоят им приключеше, мрежата на Ли Там щеше да включва този малък остров и изолираното му племе. А знанията и историята на тези хора щяха да бъдат добавени в матрицата, която изграждаше.

Влад Ли Там изчака да получи потвърждение на командите си и прибра огледалцето. За седем месеца не бе успял да открие нищо съществено, но решимостта му не се разколеба. Все някъде трябваше да има доказателство.