Робърт Джордан - Прероденият дракон

— Може пък и да успея — отвърна тя замислено. — Та аз можах да прелея в Тел-айеран-риод. Техният заслон не може да ми попречи да го досегна там. Трябва ми единствено да заспя, не да преливам. А съм достатъчно изтощена, за да мога да заспя.

— Готова съм да приема всяка възможност, но и да можеш да преливаш насън, как това би ни помогнало тук?

— Не знам, Елейн. Все пак това, че съм заслонена тук, не значи, че съм заслонена и в Света на сънищата. Поне си струва да опитаме.

— Може би — каза загрижено Нинив. — Аз също бих приела всяка възможност, но ти видя Лиандрин и останалите, когато беше там последния път. И каза, че и те са те видели. Ако пак са там?

— Надявам се да са — отвърна мрачно Егвийн. — Надявам се да са там.

Стиснала тер-ангреала в шепата си, тя притвори клепачи. Усети как Елейн погали косата и, чу я да й шепне тихичко. Нинив започна да тананика онази люлчина песничка без думи от детството й и за първи път това изобщо не я ядоса. Тихите звуци и галенето я утешиха, позволиха й да се предаде на умората. И на съня.

Този път бе облечена в синя коприна. Нежен полъх погали здравото й гладко лице и размърда реещите се над цветята пеперуди. Жаждата й бе изчезнала, болките също. Пресегна се да обгърне сайдар и я изпълни Единствената сила. Дори триумфът, който изпита от това, че успя, й се стори нищожен пред напиращата през нея Сила.

С неохота се освободи от нея, притвори очи и изпълни празнотата в себе си със съвършеното подобие на Сърцето на камъка. Това бе единственото място в Камъка, което можеше да опише освен килията — как да различи една безлична каменна клетка от друга? Когато отвори очи, беше там. Но не бе сама.

Пред Каландор стоеше Джоя Байир. Силуетът й бе така безплътен, че пронизващият блясък на меча грееше през него. Кристалният меч вече не проблясваше с отразена светлина, а пулсираше, сякаш някаква светлина се бе разкрила вътре в него, светлина, която помръкваше и лумваше отново. Черната сестра се сепна изненадана и се извърна рязко към Егвийн.

— Как? Ти си заслонена! Сънят ти свърши!

Още преди първите думи да се отронят от устата й, Егвийн наново посегна към сайдар, заплете сложния поток на Духа, както го помнеше от ударите, които й бяха нанесли, и отряза Джоя Байир от Верния извор. Очите на Мраколюбката се разшириха, — жестоки очи, нелепо кацнали върху красиво дружелюбно лице — но Егвийн вече запридаше Въздух. Силуетът на другата жена се гънеше като мъгла, но връзките го задържаха. На Егвийн й се стори, че заплита и двата потока без никакво усилие. По челото на Джоя Байир изби пот.

— Ти имаш тер-ангреал! — Страхът по лицето беше видим, но гласът й се бореше да го прикрие. — Това трябва да е Тер-ангреал, който ни е убягнал и който няма нужда от преливане. Мислиш ли, че ще ти помогне с нещо, момиченце? Каквото и да направиш тук, то не може да повлияе на нещата в истинския свят. Тел-айеран-риод е сън! Събудя ли се, лично ще ти отнема тер-ангреала. Внимавай какво ще направиш, че да не ме ядосаш, когато вляза в килията ти.

Егвийн й се усмихна.

— А сигурна ли си, че ще се събудиш, Мраколюбке? Ако твоят тер-ангреал има нужда от преливане, защо тогава не се събуди веднага, щом те заслоних? Сигурно не можеш да се събудиш, докато съм те заслонила тук. — Усмивката й помръкна: усилието й да се усмихва на тази жена беше непоносимо. — Една жена веднъж ми показа белег, които е получила в Тел-айеран-риод, Мраколюбке. Това, което се случи тук, си остава истинско, когато се събудиш.

Сега вече потта наистина потече по гладкото, лишено от възраст лице на Черната сестра. Егвийн се зачуди дали си мисли, че всеки миг ще умре. Почти съжали, че не е достатъчно жестока, за да я убие. Повечето невидими удари, които бе понесла, бяха от тази жена, като блъскащи непрестанно юмруци, без никаква друга причина, освен че се бе опитвала да изпълзи настрана, без друга причина, освен че бе отказала да се предаде.

— Жена, която е способна да нанесе такива удари — каза тя, — би трябвало да не възразява срещу един по-лек. — Бързо заплете нов поток на Въздуха; очите на Джоя Байир се опулиха в неверие, когато първият удар я плесна по бедрата. Егвийн разбра как да нагласи плетката тъй, че да не се налага да я придържа. — Ще го запомниш това и ще го усещаш, когато се събудиш. Когато аз ти позволя да се събудиш. Запомни и това. Ако наново се опиташ да ме удариш, ще се върна и ще те оставя тук до края на дните ти! — Очите на Черната сестра се взряха в нея с омраза, но и със страх. От тях закапаха сълзи.