Робърт Джордан - Силата на сянката

— А защо отказаха на мен? — озъби се Куладин. — Защото Айез Седай им казаха да го направят! Руарк не ви каза, че една от двете Айез Седай слезе от Чайендейр заедно с този влагоземец! Ето как се е върнал той с Драконите! С помощта на вещерството на Айез Седай! Моят брат загина под Чайендейр, убит от този влагоземец и от Айез Седай Моарейн, а Мъдрите, изпълнявайки нарежданията на Айез Седай, го оставиха на свобода! Когато падна нощта, аз слязох в Руйдийн. Не се разкрих досега, защото точно тук е мястото, където трябва да се покаже Кар-а-карн! Аз съм Кар-а-карн!

Лъжи, примесени с трошици истина. Куладин бе преизпълнен с победоносна самоувереност, сигурен, че има отговор за всичко.

— Казваш, че си отишъл в Руйдийн без разрешението на Мъдрите? — попита намръщен Хан. Извисяващият се Баел го гледаше с не по-малък укор, скръстил ръце на гърдите си, Ерим и Джерам — също. Вождовете на кланове все още се колебаеха. Севанна стисна дръжката на ножа си и изгледа с ярост Хан, сякаш й се искаше да го забие в гърба му.

Куладин обаче отново се беше подсигурил с отговор.

— Да, без разрешението им! Оня, що иде със Зората носи промяна! Така твърди пророчеството! Безполезните нрави трябва да се променят и аз ще ги променя! Нима не дойдох тук със зората?

Вождовете на кланове и всички останали айилци гледаха безмълвно, в нямо очакване. Ако Ранд не успееше да ги убеди, вероятно нямаше да напусне жив Алкаир Дал. Мат отново му даде знак да скочи на седлото на Джейде-ен, но Ранд дори не се потруди да поклати глава за отказ. Имаше едно съображение, много по-важно от това дали ще остане жив — той имаше нужда от тези хора, нужда от верността им. Той трябваше да има хора, които го следват, защото вярват, а не за да го използват или заради онова, което можеше да им даде. Трябваше да успее.

— Руйдийн — каза той. Думата сякаш изпълни каньона. — Твърдиш, че си отишъл в Руйдийн, Куладин. Какво видя там?

— Всички знаят, че за Руйдийн не може да се говори — отвърна Куладин.

— Можем да се отделим — намеси се Ерим — и да поговорим насаме, за да можеш да ни кажеш…

— С никого няма да говоря! Руйдийн е свято място и това, което видях, е свято. Аз съм свят! — Той вдигна отново белязаните си с Дракони ръце. — Тези неща ме правят свят!

— Аз минах през стъклени колони край Авендесора. — Ранд заговори тихо, но думите му отекваха навсякъде. — Видях историята на Айил през очите на моите предци. Ти какво видя, Куладин? Аз не се боя да говоря. А ти? — Шайдо трепереше от гняв, а лицето му почти доби цвета на косата му.

Баел, Ерим, Джерам и Хан се спогледаха неуверено.

— За това нещо трябва да се отделим — промърмори Хан. Куладин, изглежда, не осъзнаваше, че губи предимството си пред четиримата, но Севанна го разбра.

— Руарк му е разказал тези неща — извика тя. — Една от жените на Руарк е сънебродница, една от помагачките на Айез Седай. Руарк му е казал!

— Руарк не би го направил — скастри я Хан. — Той е вожд на клан, мъж на честта. Не говори за неща, които не разбираш, Севанна!

— Не се боя! — кресна Куладин. — Никой не може да ме нарече страхливец! Аз също видях с очите на предците си! Видях нашето идване в Триделната земя! Видях славата ни! Славата, която аз ще върна!

— Аз видях Приказния век — заяви Ранд — и началото на пътя на Айил към Триделната земя. — Руарк го хвана за ръката, но той го отблъсна. Този миг беше предопределен още когато айилците за първи път се бяха събрали пред Руйдийн. — Видях Айил, когато все още се наричаха Да-Шайн Айил и следваха Пътя на листото.

— Не! — Викът се надигна от каньона, разнесе се и се превърна в рев. — Не! Не! — От хиляди гърла. Остриета на копия, размахани във въздуха, уловиха слънцето. Викаха дори някои от вождовете на септи на Таардад. Аделин зяпна Ранд поразена. Мат му викаше нещо, но думите му се губеха в тътена, махаше му с ръка да скочи на седлото.

— Лъжец! — изрева Куладин. Клатейки уплашено глава, Севанна се пресегна към него. Сигурно беше заподозряла, че той е измамник, но все пак, ако успееше да го укроти, можеше някак да го прикрият. Както Ранд се надяваше, Куладин я отблъсна. Той знаеше, че Ранд е бил в Руйдийн — не беше възможно да вярва и на половината от своя разказ, — но не можеше да повярва на това, което току-що бе чул. — Той сам доказа, че е измамник, със собствената си уста! Ние винаги сме били воини! Винаги! От самото начало на времената!

Ревът набъбваше, копията се размахваха, но Баел и Ерим, Джерам и Хан стояха каменно безмълвни. Те знаеха. Без да забелязва погледите им, Куладин размахваше увитите си с Дракони ръце пред тълпата и ликуваше.