Робърт Джордан - Сърцето на зимата

— Трябва да разберем дали можем да ти вярваме — каза спокойно Алиандре. — Ти явно си се обучавала в Кулата, иначе нямаше да познаваш Церенето, но някои жени носят пръстена, без да са спечелили шала, и аз не мога да повярвам, че си Айез Седай. — Явно Файле не беше единствената, опитала се да разгадае какво означава странното присъствие на жената тук.

Пълните устни на Галина се свиха и тя вдигна юмрук пред лицето на Алиандре — да я заплаши, да й покаже пръстена или и двете.

— Въобразяваш си, че ще се отнасят с теб различно, защото носиш корона, така ли? Защото си носила? — Вече нямаше съмнение, че е ядосана. Забрави да се оглежда за подслушвачи, а гласът й се изпълни с жлъч. Слюнки избиха на устните й от гневната тирада. — Ще поднасяш вино на Севанна и ще й търкаш гърба като всички други. Всичките й слуги са благородници, богати търговци или най-малкото мъже и жени, които знаят как се служи на благородници. Всеки ден праща петима да ги бият с пръчки, за да внуши на останалите послушание, тъй че всички й донасят, с надеждата да си изпросят благоволение. При първия ви опит за бягство ще ви нашибат с пръчка по петите, а после ще ви нагънат като железарска главоблъсканица и ще ви хвърлят в някоя кола, докато ви мине. Втория път ще е по-лошо, а третия — още по-лошо. Тук има един, който е бил Бял плащ. Девет пъти се опитва да избяга. Корав човек, но когато го върнаха последния път, се молеше и ревеше още преди да го съблекат за боя.

Алиандре изпухтя възмутено, а Мейгдин изръмжа:

— Това ли е станало с теб? Айез Седай или само Посветена, ти си позор за Кулата!

— А ти да мълчиш, когато говорят по-горни от теб, дивачке! — сопна й се Галина.

Светлина, ако ги оставеше да продължават така, скоро щяха да си закрещят.

— Ако смяташ да ни помогнеш да избягаме, кажи го направо — обърна се Файле към облечената в коприни Айез Седай. Не се съмняваше, че е такава. Но хранеше смътни подозрения за всичко останало. — Ако не, какво искаш от нас?

Пред тях сред снега изникна голям фургон, килнат на една страна — левият плаз стърчеше над коловоза. Няколко гай-шайн се опитваха да го изправят, за да може да тръгне. Файле и останалите млъкнаха, докато отминат.

— Тази наистина ли е твоя повелителка, Алиандре? — рязко попита Галина, след като се отдалечиха достатъчно от мъжете и фургона. Лицето й все още беше почервеняло от яд, а гласът й — режещ. — Коя е тя, че да й се закълнеш във васална вярност?

— Можеш да попиташ мен — каза хладно Файле. Да ги изгори дано Светлината Айез Седай с тяхната проклета тайнственост! Понякога й се струваше, че една Айез Седай няма да ти каже, че небето е синьо, ако не види изгода в това. — Аз съм лейди Файле т’Айбара и това е достатъчно за теб. Е, смяташ ли все пак да ни помогнеш, или не?

Галина почти залитна и Файле взе да се чуди дали не е сбъркала. В което се увери само миг след това.

Айез Седай оправи крачките и се усмихна много неприятно. Вече не изглеждаше ядосана. Всъщност изглеждаше точно толкова доволна, колкото Терава. И при това доволна по същия начин, което беше най-лошото.

— Т’Айбара, значи — разсъди на глас жената с пръстена. — Ти си салдейка. Има един младеж, Перин Айбара. Мъжът ти е, нали? Хм, значи съм улучила точно в целта. Това определено обяснява клетвата на Алиандре. Севанна крои грандиозни планове за един, който е свързан с мъжа ти. Ранд ал-Тор. Ако разбере, че си й в ръчичките… О, от мен няма да го разбере, не бой се. — Погледът й замръзна и тя изведнъж наистина заприлича на леопард. На много изгладнял леопард. — Не и ако и трите направите каквото ви кажа. Дори ще ви помогна да се измъкнете.

— Какво искаш от нас? — попита Файле, по-настоятелно, отколкото се канеше. Светлина, беше се ядосала на Алиандре затова, че привлече вниманието им, като си назова името и титлата, а ето че сама бе направила същото. Ако не и по-лошо. „А си въобразявах, че се прикривам, като премълчавам бащиното си име“ — помисли с горчивина.

— Нищо рисковано — отвърна Галина. — Видяхте Терава, нали? Разбира се. Всички виждат Терава. Тя държи нещо в шатрата си. Гладка бяла пръчка, около една стъпка дълга. Пази се в червена ракла с обков от месинг и никога не се заключва. Донесете ми я и щом си тръгна, ще ви взема със себе си.

— Дреболия на пръв поглед — подхвърли подозрително Алиандре. — Щом е така, защо не си я вземеш сама?

— Защото вие можете да ми я вземете! — Галина усети, че се е развикала, присви се и се огледа боязливо дали някой сред забуленото в сняг множество не ги подслушва. Никой сякаш не поглеждаше към тях, но въпреки това гласът й се сниши до заканителен шепот. — Ако не го направите, ще ви оставя тук, докато не побелеете и не се сбръчкате. А Севанна ще чуе за Перин Айбара.