Робърт Джордан - Сърцето на зимата

— Или им се доверяваме, или не, Джюйлин — изръмжа Мат. Хващачът на крадци погледна сърдито към намотаните рокли в ъгъла и Мат поклати глава. — Какво са ви помогнали в Танчико, Том? Кръв и пепел, не ме гледайте пак така тъпо и двамата! Вие го знаете, те го знаят, и аз би трябвало да го знам.

— Нинив каза да не казваме на никого — каза Джюйлин, сякаш това имаше значение. — И Елейн така каза. Обещахме им. Може да се каже, че сме се заклели.

Том поклати глава на възглавницата.

— Обстоятелствата променят нещата, Джюйлин. И впрочем не беше клетва. — Издуха три идеални кръгчета, едно през друго. — Помогнаха ни да се сдобием с някакъв мъжки ай-дам и после да се отървем от него, Мат. Явно Черната Аджа искаше да го сложи на Ранд. Сега разбираш защо Нинив и Елейн толкова държаха да пазим мълчание. Ако се разчуе, че изобщо съществува такова нещо, Светлината само знае какви приказки ще избуят.

— На кого му пука какво приказват хората? — Мъжки ай-дам? Светлина, ако Черната Аджа го сложеше на врата на Ранд, или пък сеанчанците… Цветовете пак се завихриха в главата му и той се постара да престане да мисли за Ранд. — Слуховете няма да навредят на… никого. — Този път без цветове. Можеше да го избегне, стига да не мисли за… Цветовете отново се завихриха и той стисна със зъби лулата.

— Не е така, Мат. Приказките притежават сила. Приказки на веселчуни, епични балади на бардове, както и слуховете по улиците. Те будят страсти и променят начина, по който хората гледат на света. Днес чух един да казва, че Ранд се бил заклел във вярност на Елайда, че бил в Бялата кула. Нещастникът го вярваше, Мат. Я си представи, да речем, че достатъчно тайренци го повярват? Тайренците не обичат Айез Седай. Прав ли съм, Джюйлин?

— Някои ги обичат — отстъпи Джюйлин и добави, все едно че Том го изтръгна с ченгел от устата му: — Повечето ги обичат. Но малцина от нас са срещали Айез Седай дотолкова, че да ги познаят. Заради закона, дето забранява преливането, малко Айез Седай са идвали в Тийр и много рядко са показвали какви са.

— Това е извън темата, скъпи ми, обичащ Айез Седай тайренски приятелю. И във всеки случай само придава тежест на твърдението ми. Тийр се придържа към Ранд, благородниците поне, защото ги е страх, че ако му изменят, ще се върне, но ако повярват, че Кулата го държи, може да решат, че няма да се върне. Ако повярват, че е инструмент в ръцете на Кулата, толкова по-основателно ще е да се обърнат срещу него. Само да повярват на тези неща достатъчно тайренци и смятай, че все едно Ранд е зарязал Тийр още след като извади Каландор. Това е само от единия слух и само за Тийр, но може да причини същата беля и в Кайриен или в Иллиан, или където и да е. Не знам що за приказки могат да избуят от един мъжки ай-дам в един свят с Прероден Дракон и с Аша’ман, но съм твърде стар, за да държа да го науча.

Мат го разбра, така да се каже. Човек винаги се опитва да накара онзи, който командва войските срещу него, да повярва, че той прави нещо различно от това, което прави, че се кани да тръгне нанякъде, където не смята да ходи, а врагът се старае да убеди него самия в същото, стига врагът да е достатъчно добър в занаята. Понякога двете страни могат така да се объркат една друга, че да станат странни неща. Дори трагедии понякога. Опожарени градове, които никой не е имал интерес да подпалва, само че подпалвачите вземат, че повярват в нещо, което не е вярно, и загиват хиляди хора. Съсипана реколта по същата причина, и десетки хиляди умрели от глад след това.

— Значи, аз лично няма да си троша зъбите с този ай-дам за мъже — каза той. — Някой, предполагам, се е сетил да… му каже? — Цветовете светнаха. Сигурно можеше просто да ги пренебрегне или да свикне с тях. Изчезнаха още щом се появиха и този път не го заболя. Просто не обичаше неща, които не разбира. Особено когато можеше да имат нещо общо със Силата. Сребърната лисича глава под ризата му сигурно го предпазваше от Силата, но в тази защита имаше толкова дупки, колкото в личните му спомени.

— Не бих казал, че сме в редовна връзка — сухо отвърна Том и размърда вежди. — Предполагам, че Елейн и Нинив са намерили някакъв начин да го уведомят, ако го смятат за важно.

— Че защо? — каза Джюйлин, наведе се да си свали ботуша и изпъшка. — Онова нещо е на дъното на морето. — Намръщи се и хвърли ботуша в ъгъла при роклите. — Ще ни оставиш ли да поспим тая нощ, Мат? Не мисля, че следващата нощ ще можем, и искам да си отспя.

Същата нощ Мат предпочете да спи в леглото на Тилин. Не заради дните прежни. Тази мисъл го накара да се разсмее, но в този смях нямаше нищо весело, приличаше повече на хленч. Просто мекият пухен дюшек и възглавниците бяха за предпочитане пред сеното в плевника, когато човек не знае кога ще си поспи прилично следващия път.