Робърт Джордан - Сърцето на зимата

Егеанин замръзна за миг, взряна в него. После се спогледа с Домон.

— Май наистина ще е добре да напуснем по-скоро — отрони тя без дъх. Тонът й обаче веднага се втвърди. Тревогата отпреди малко на лицето й също изчезна. — Търсачите, смятам, няма да ме спрат да напусна града, но ще решат да ме проследят до нещо, което според тях е по-важно от мен самата. Ще ме следят и докато не напусна земите, вече завладени от Риагеле, и винаги могат да призоват войниците да ме задържат, което ще направят веднага, щом решат, че тръгвам към незавзети още земи. Точно тогава ще ми потрябват уменията на Том Мерилин, господин Каутон. Но дотогава трябва да изчезна от погледа на Търсачите. Може и да го няма златото ми от Канторин, но разполагам с достатъчно, за да се отплатя щедро за помощта ви. Бъдете уверен в това.

— Наричай ме Мат — каза й той с най-очарователната си усмивка. И най-суровите женски лица се смекчаваха пред тази усмивка. Е, тя не омекна видимо — по-скоро леко се намръщи, — но едно от нещата, които знаеше за жените, беше, че са податливи на усмивките му. — Знам как можеш да изчезнеш веднага. Нали разбираш, няма смисъл да се чака. Търсачите могат да решат да те задържат още утре. — Това улучи право в целта, но тя дори не трепна — Мат подозираше, че малко неща могат да я накарат да трепне — обаче почти кимна. — И още нещо, Егеанин. — „Нещото“ можеше да му гръмне в лицето като някой фойерверк на Алудра, но той не се поколеба. Понякога просто трябва да хвърлиш зара. — От злато нямам нужда, но ми трябват три сул-дам, които могат да си държат устата затворени. Мислиш ли, че можеш да намериш такива?

След пауза, която му се стори, че се проточи с часове, тя кимна. Конят му прекоси финала пръв.

— Домон — процеди Том, захапал лулата си. Лежеше на тънка възглавница, сгъната на две под главата му, и гледаше тънката синкава пелена от дима, увиснала във въздуха в стаята без прозорци. Единствената лампа светеше на пресекулки. — И Егеанин.

— От Кръвта е значи. Хм. — Седнал на ръба на леглото си, Джюйлин гледаше съсредоточено обгорялата чашка на лулата си. — Не знам дали ми харесва.

— Да не искате да кажете, че са неблагонадеждни? — ядоса се Мат и много непредпазливо натъпка табака с палец. Дръпна си палеца с умерено солена ругатня и го пъхна в устата да изсмуче опареното. И сега не му остана избор, освен столчето или да стои прав, но този път нямаше нищо против столчето. Не му отне много време следобеда да се разбере с Егеанин, но Том беше излязъл и се върна в палата чак по тъмно, а Джюйлин — още по-късно. И двамата не изглеждаха толкова доволни от новината, колкото бе очаквал. Том само отрони с въздишка, че тъкмо успял да огледа добре един от признатите печати, но Джюйлин току поглеждаше към вързопа в ъгъла, където го беше хвърлил, и ръмжеше. Нямаше никаква проклета нужда да се държи така само защото не им трябваха повече роклите за сул-дам. — Казвам ви, и двамата са шашнати заради Търсачите — продължи Мат. Е, не чак шашнати, но все пак се изплашиха. — Егеанин може да е от Кръвта, но не й мигна окото, когато й казах за какво са ми сул-дам. Само каза, че познава три, които ще направят каквото искаме, и че може до утре да ги осигури.

— Почтена жена е тази Егеанин — разсъди гласно Том. От време на време млъкваше, за да издуха кръгче дим. — Вярно, малко особена, но нали е сеанчанка… Мисля, че даже Нинив почна да я харесва, а Елейн — определено. И тя ги хареса. Въпреки че са Айез Седай, както повярва. В Танчико много помогна. Много. И е умна. Честно казано, не разбирам как е станала от Кръвта, но да, смятам, че можем да се доверим на Егеанин. И на Домон. Интересен мъж е този Домон.

— Контрабандист — измърмори пренебрежително Джюйлин. — А сега й принадлежи. Со’джин са нещо повече от обикновено имущество, нали знаете. Някои со’джин могат да казват на Кръвта какво да прави. — Том вдигна рунтавата си вежда и го изгледа. Само толкова, но след малко хващачът на крадци сви рамене. — Предполагам, че Домон е благонадежден — добави той с неохота. — Като за контрабандист.

Мат изсумтя. Сигурно изпитваха ревност. Да, но той беше тавирен и трябваше да го преживеят някак.

— Тогава утре вечер тръгваме. Единствената промяна в плана е, че разполагаме с три истински сул-дам и една от Кръвта, която ще ни изведе през портите.

— И тези сул-дам ще изведат три Айез Седай от града, ще ги пуснат и няма да им хрумне да вдигнат тревога — измърмори Джюйлин. — Веднъж, докато Ранд ал-Тор беше в Тийр, видях как една монета я хвърлиха пет пъти поред и тя все падаше на ръба си. Накрая излязохме и я оставихме да си стои така на масата. Вече нищо не може да ме учуди.