Робърт Джордан - Сърцето на зимата

— С тях има поне десет Сестри, Елейн, макар много да се постараха да го прикрият. Не са сподвижнички на Егвийн според мен, но едва ли са и на Елайда. Много Сестри, боя се, изглежда, предпочитат все още да си седят настрана, докато отшумят неприятностите на Кулата. — И тя въздъхна отново, този път — едва ли заради умората.

Елейн се намръщи и остави чашата с чая. От кухнята не бяха сложили дори една лъжичка мед, а горчив не й харесваше.

— Какво искат, Мерилил? Владетелите, не Сестрите. — Десет Сестри правеха тази армия десет пъти по-опасна, особено за Ранд. Не само за него. За всеки, — Едва ли са седели в снега толкова време само защото им е приятно.

Сивата разпери тънките си ръце.

— За далечните им цели мога само да предполагам. Колкото за близкото им желание, искат да се видят с теб, възможно по-скоро. Пратили са конници към Кемлин веднага щом пристигнали в Нови Брем, но в такова време сигурно ще им трябва още седмица-две, докато стигнат тук. Тенобия Салдейска изтърва, или поне се престори, че го изтърва, че имаш връзка с, или поне че си близка позната с една особа, към която те проявявали подчертан интерес. По някакъв начин са разбрали, че си била във Фалме, когато се случиха някои събития. — Мелар се намръщи объркано, но никой не си направи труда да му обяснява. — За Пътуването не им разкрих заради онези Сестри при тях, но им казах, че мога много скоро да се върна с отговор.

Елейн се спогледа с Биргит и тя също сви рамене, но не от равнодушие или безразличие като капитана. Най-голямата пукнатина в надеждата на Елейн да използва обединената сила на Граничните земи, за да въздейства на противниците си за трона, се съдържаше в това как да се обърне към законни владетели, след като тя самата беше само Върховен трон на Траканд и щерка-наследница на починала кралица. Свитите рамене на Биргит казваха: „Радвай се, че пукнатината се затваря“, но Елейн се чудеше как тези хора от земите по границата с Погибелта бяха научили неща, които малцина други знаеха. И след като те го знаеха, колцина други го знаеха също? На всяка цена трябваше да опази нероденото си дете.

— Би ли искала да се върнеш веднага, Мерилил? — попита тя. Сестрата го прие с готовност и с леко ококорени очи, говорещи, че е готова да се примири с всякаква война, само да отложи с още някой ден връщането си при Ветроловките. — Тогава ще заминем заедно. Щом искат да се срещнем скоро, нищо не е по-скоро от днес.

Твърде много знаеха, за да го отлага. Нищо не биваше да заплашва детето й. Нищо!

Оказа се, разбира се, че не е толкова просто, колкото да го изречеш. — Сестро, това е неразумно — мрачно заяви Авиенда, след като Мерилил изтича да се освежи и да се приготви за път. Направо изприпка. Сивата, изглежда, се беше озъртала зорко на идване към дневната да не срещне някоя от Морския народ. Но кажеше ли Сестра от положението на Елейн „тръгни“, Мерилил тръгваше. Скръстила ръце под гърди и увита с шала така, че да прилича колкото може повече на Мъдра, Авиенда надвисна над Елейн, която седеше зад писалището си. — Това изобщо не е разумно.

— Разумно? — измърмори навъсено Биргит, леко разтворила крака и с юмруци на бедрата. — Разумно! Това момиченце няма да ти познае разумното дори да я ухапе по носа! Защо трябва да се бърза толкова? Остави Мерилил да свърши каквото се полага на Сивите — да уреди среща след няколко дни или след седмица. Кралиците не обичат да ги изненадват, а кралете го ненавиждат. Повярвай ми. Знам го, защото съм го изпитала на гърба си. Винаги намират начин да те накарат да съжалиш. — Стражническата връзка отрази гнева и безсилието й.

— Държа да ги изненадам, Биргит. Това може да помогне да разбера колко точно знаят за мен. — С гримаса, Елейн смачка оцапания лист и взе нов от резбованата кутия за хартия от палисандър. С вестта, донесена от Мерилил, умората й бе изчезнала, но се оказа трудно да пише чисто, без ръката й да трепери. Думите също трябваше да се подберат грижливо. Това писмо нямаше да е от щерката-наследница на Андор, а от Елейн Траканд, Айез Седай от Зелената Аджа. Трябваше да прочетат в него това, което тя искаше да прочетат.

— Проклятие, опитай се да й налееш малко разум в главата, Авиенда — промърмори Биргит. — Ако не можеш, трябва да се помъча да скалъпя някакъв скапан що-годе читав ескорт.

— Никакъв ескорт, Биргит. Освен теб. И Айез Седай със Стражника й. И Авиенда, разбира се. — Елейн спря да пише и се усмихна на сестра си, но тя не й отвърна на усмивката.