Робърт Джордан - Сърцето на зимата

— Уведомете лейди Биргит — каза му Елейн, скривайки облекчението си. Биргит все още не беше наела достатъчно стражи, за да удържат толкова голям град като Кемлин, да не говорим за нещо повече, но Елейн не можеше да очаква приходи от именията си преди пролетта, а наемниците си бяха скъпи. Сега нямаше да ги изгуби поради липса на злато преди Биргит да привлече други на тяхно място. — Друго има ли, господин Нори?

— Боя се, че шивачите трябва да получат предимство, милейди. Освен това и…

И се оплете в куп други неща, които смяташе за най-важни. Нори, изглежда, преживяваше като личен провал това, че все още не бе разбрал кой е освободил Еления и Неан, макар да беше минала по-малко от седмица от бягството им. Цената на зърното се покачвала стремително, а с нея — и на всички други храни, и вече било ясно, че ремонтът на покрива на двореца ще продължи по-дълго и ще струва повече, отколкото били оценили в началото строителите, но храната винаги поскъпваше зиме, а строителите винаги струваха по-скъпо, отколкото твърдяха първоначално. Нори призна, че последната му кореспонденция от Нови Брен е вече остаряла с няколко дни, но онези от Граничните земи, изглежда, кротували засега там, където са — нещо, което той не можел да разбере. Всяка войска, още повече толкова голяма, колкото я описвали, досега щяла да опоска околностите на столицата. Елейн също не разбираше защо, но остана доволна, че е така. Засега. Слуховете от Кайриен за Айез Седай, положили клетва за вярност пред Ранд, донякъде оправдаваха опасенията на Егвийн, макар да не изглеждаше вероятно една Сестра наистина да направи такова нещо. Това според преценката на Нори беше най-маловажната новина, но не и според нея. Ранд не можеше да си позволи да отчужди Сестрите от Егвийн. Не можеше да си позволи да отчужди никоя Айез Седай. Но той, изглежда, намираше начини да го направи.

Скоро Халвин Нори бе сменен от Рийни Харфор, която кимна пътьом на телохранителките при вратата и се усмихна открито на Авиенда. Дори пълната побеляла жена да не беше съвсем наясно защо Елейн нарича Авиенда „сестро“, досега не го беше показала и вече като че ли искрено го одобряваше. Но усмивки или не, нейният доклад се оказа доста по-мрачен от всичко, което й донесе Първият чиновник.

— На Джон Скелит му плащат от Дома Аравн, милейди — каза Рийни и кръглото й лице стана строго като на палач. — Вече на два пъти е приемал кесия от хора, за които се знае, че поддържат Аравн. И няма съмнение, че на Естер Нотам също някой й плаща. Крие над петдесет златни крони под една хлабава талпа на пода, а снощи е добавила към тях още десет.

— Постъпи както с другите — каза тъжно Елейн. Първата слугиня беше открила дотук девет шпиони, за които беше сигурна. Четирима от тях бяха наети от хора, неразкрити все още от Рийни. Това, че Рийни изобщо бе разкрила шпиони, беше достатъчно, за да ядоса Елейн, но дворцовите бръснар и фризьорка й дойдоха много. И двамата бяха служили при майка й. Жалко, че не бяха могли да прехвърлят верността си и на дъщерята на Мургейз.

Авиенда направи гримаса, когато госпожа Харфор промърмори за пореден път, че щяла да го направи, но не виждала смисъл да изхвърля шпионите или да ги убива, както бе предложила Авиенда. Просто щяха да ги подменят с други шпиони, за които не знае. „Една шпионка е инструмент в ръцете на твоя враг, докато не я знаеш — беше й казвала майка й, — но разкриеш ли я, става твой инструмент.“ „Хванеш ли шпионин — казваше й Том, — в пеленки го повивай и с лъжичка го храни.“ На мъжете и жените, предали я в службата си, трябвало да се „позволява“ да научават това, което Елейн иска, но не цялата истина, например колко точно души иска да наеме Биргит.

— А по другите въпроси, госпожо Харфор?

— Все още нищо, милейди, но храня надежди — отвърна още по-мрачно Рийни. — Храня надежди.

След като Първата слугиня излезе, последваха две делегации на търговци, първата от които — голяма група кандорци с отрупани с геми обеци и накичени по гърдите със сребърни позлатени верижки, а веднага след тях се изсипаха половин дузина иллианци със съвсем мъничко бродерия по иначе строгите им палта и рокли. Днес Елейн приемаше в една от по-малките предназначени за това зали. Гоблените от двете страни на мраморната камина изобразяваха ловни сцени, без Белия лъв, а лакираната дървена ламперия не беше резбована. Бяха търговци, а не дипломати, макар че някои от тях, изглежда, се почувстваха унизени, след като им предложи само вино и не пи с тях. Кандорци или иллианци, те също така изгледаха накриво гвардейките, които влязоха в залата след нея и застанаха на пост до вратата, въпреки че ако не бяха чули вече мълвата за опита да я убият, трябваше да са глухи. Още шест от охраната й останаха да чакат извън вратата.