Робърт Джордан - Сърцето на зимата

А той я загледа много продължително, с вкочанено лице. След което вдиша дълбоко и промълви, с лице като гранит:

— Обичам те, Елейн. — И продължи, без да спира, думите му се заизливаха като вода през пръснал се бент. А лицето му — каменна стена. — Обичам те, Авиенда. Обичам те, Мин. И никоя от трите ви не обичам с трошица по-малко от другите две. Не просто искам някоя от вас, искам ви и трите. Е, сега го знаете. Жалък развратник съм аз. Сега можете да си идете, без да се обръщате назад. Това бездруго си е пълна лудост. Не мога да си позволя да обичам някоя от вас.

— Ранд ал-Тор! — кресна Нинив. — Това е най-ужасното оскърбление, което съм чувала от устата ти! Как можа изобщо да ти хрумне да заявиш на три жени, че ги обичаш! Ти си по-лошо от развратник! Веднага да се извиниш! — Лан беше извадил лулата от устата си и бе зяпнал Ранд.

— Обичам те, Ранд — отвърна му простичко Елейн, — и макар да не си ме молил, искам да се омъжа за теб. — Лекичко се изчерви, но отдавна бе решила да е много по-дръзка с него, така че руменината едва ли трябваше да се брои. Устата на Нинив се размърда, но никакъв звук не излезе.

— Сърцето ми е в твоите ръце, Ранд ал-Тор — каза Авиенда, изричайки цялото му име като нещо рядко и много скъпо. — Ако изплетеш брачен венец за моята първосестра и мен, ще го вдигна. — И тя се изчерви, и се опита да го скрие, навеждайки се да си вземе шала от пода. Според айилските обичаи беше недопустимо да казва всичко това. Нинив най-после издаде звук. Гъши грак.

— Ако до този момент не си разбрал, че те обичам — заяви Мин, — значи си сляп, глух и умрял! — Виж, тя определено не се изчерви. Тъмните й очи грейнаха с коварна светлина и изглеждаше готова да се разсмее. — А колкото до венчавката, ами, трите ще се разберем някак си! — А Нинив стисна плитката си с две ръце, много здраво я дръпна и вдиша дълбоко през носа. Лан на свой ред се зае да проучва най-съсредоточено съдържанието на чашката на лулата си.

Ранд ги загледа и трите, сякаш никога през живота си не беше виждал жена и се чудеше що за създания стоят пред него.

— И трите сте луди — промълви накрая той. — Бих се оженил за всяка от вас — и за трите, Светлината да ми е на помощ! — но е невъзможно и вие го знаете. — Нинив се срина в стола си и затресе глава. Нещо замърмори, но единственото, което Елейн успя да чуе, беше как Женският кръг щели да си глътнат езиците.

— Имаме да обсъдим и още нещо — каза Елейн. Светлина, Мин и Авиенда така го гледаха, все едно че беше някакъв сладкиш! Тя самата с усилие сдържа усмивката си, да не изглежда толкова… алчна. — В покоите ми, мисля. Няма защо да досаждаме на Нинив и Лан. — По-скоро боеше се, че Нинив ще се опита да ги спре, ако чуе. Много охотно се възползваше от авторитета си, щом се стигнеше до айезседайски работи.

— Да — бавно отвърна Ранд. И после, много странно, добави: — Казах ти, че спечели, Нинив. Няма да си тръгна преди да се видим отново с теб.

— О! — сепна се Нинив. — Да. Разбира се, че няма. — Хвърли бърза усмивка на Елейн и задърдори: — Пред очите ми е израснал. Гледала съм го как прохожда. Не може да си иде, без да си поговорим надълго и широко.

Елейн я изгледа подозрително. Светлина, говореше досущ като някоя стара дойка. Въпреки че Лини никога не дърдореше. Дано Лини е жива и здрава, но се боеше, че нито едното, нито другото е вярно. Защо Нинив се държеше така? Наумила бе нещо тази жена и след като не се възползваше от положението си, за да го постигне, значи беше нещо, за което самата тя съзнаваше, че не е редно.

Изведнъж Ранд сякаш се разля. Въздухът около него сякаш затрептя на мараня като при летен зной и всичко друго се отвя от главата на Елейн. Само миг… и той стана съвсем друг — по-нисък, по-дебел, грубоват и грозен. И толкова гнусен на вид, че тя дори не съобрази, че е използвал мъжката половина на Силата. Мазна черна коса, сплъстена над болнаво бледото лице, покрито с космати брадавици, и месест нос над дебели, отпуснати устни, от които сякаш всеки момент щеше да покапе слюнка. Той затвори очи и преглътна, стиснал здраво облегалките на стола, сякаш не можеше да понесе, че го гледат.

— Въпреки всичко си красив, Ранд — промълви тя.

— Ха! — възкликна Мин. — Пред такова лице и коза ще припадне! — Е, да, щеше, но не биваше да го казва.

Авиенда се засмя.

— Имаш чувство за хумор, Мин Фаршоу. Пред такова лице цяло стадо кози ще припадне. — О, Светлина небесна, беше си самата истина. Елейн преглътна кикота си тъкмо навреме.

— Аз съм който съм — рече Ранд и се надигна от стола.