Робърт Джордан - Сърцето на зимата

— Щом ни падне в ръцете — поправи я Авиенда натъртено.

— Тъй. — Ранд заби очи във виното си. — Разбирате, че няма смисъл от това. Аз… мисля, че е време да се връщам при Нинив. Ще дойдеш ли с мен, Мин? — Въпреки това, което му казаха и трите преди малко, изглеждаше несигурен, сякаш не го вярваше съвсем. Сякаш се боеше, че Мин ще го изостави. Не изглеждаше уплашен от това, по-скоро примирен.

— Има смисъл — настоя Елейн. И се наведе към него, надявайки се някак със силата на волята си да го накара да приеме това, което ще му каже. — Една връзка не те предпазва от друга. Сестрите не обвързват един и същи мъж не заради традицията, Ранд. Защото не искат да си го делят, а не защото е невъзможно. Нито е против закона на Кулата. — Разбира се, някои традиции бяха по-силни от закона, поне в очите на Сестрите. Нинив с всеки ден ставаше все по-решена да налага традициите и достойнството на Айез Седай. Когато научеше за това, сигурно щеше да избухне и да излети през тавана. — Е, но ние искаме да те делим! И ще те делим, ако се съгласиш.

Колко лесно го каза само! Преди време беше сигурна, че няма да може. Докато не осъзна, че обича Авиенда толкова силно, колкото и него, само че по различен начин. И Мин също; друга сестра, макар да не бяха се посестримили с нея. Кожицата щеше да съдере на Аланна само да го докоснеше, но Авиенда и Мин бяха съвсем друго нещо. Бяха част от нея. По някакъв начин бяха самата нея, както и тя — самите тях. Побърза да смекчи тона си.

— Моля те, Ранд. Ние те молим. Молим те, нека да те обвържем.

— Мин — измърмори той почти с укор. Очите му, спрени на лицето на Мин, бяха пълни с отчаяние. — Ти си го знаела, нали? Знаела си, че ако ги видя… — И поклати глава. Не можеше или не искаше да продължи.

— Нищо не знаех за обвързването. Казаха ми го едва преди час — отвърна тя и срещна очите му с нежност, каквато Елейн не беше виждала досега. — Но знаех, надявах се да се случи това, когато ги видиш. Някои неща просто трябва да станат, Ранд. Предопределени са.

Ранд зяпна в чашата с вино и мигът се проточи сякаш с часове. Накрая той вдигна глава.

— Е, добре — промълви той. — Не мога да кажа, че не го искам, защото го искам. Светлината да ме изгори дано за това! Но добре помислете за цената. За цената, която ще трябва да платите.

На Елейн. не се налагаше да мисли за цената. Знаеше го от самото начало, обсъждала го бе с Авиенда, докато се увери, че и тя го разбира. Обяснила го беше на Мин. Взимаш каквото пожелаеш и си плащаш; гласеше старата поговорка. Никоя от трите не трябваше да мисли за цената. Знаеха и бяха готови да я платят. Но и нямаше време. Дори сега не остави на него да реши, че цената е твърде висока. Че защо той да го решава?

Тя се отвори за сайдар, свърза се с Авиенда и двете се усмихнаха една на друга. Това усилено усещане една за друга, по-съкровеното споделяне на чувства и преживяване със сестра й винаги носеше неописуемо удоволствие. Беше почти същото като онова, което скоро щяха да споделят с Ранд. Подготвила го бе много старателно, обмислила го бе от всяко ъгълче. Онова, което бе успяла да разбере за айилските сплитове при посестримяването, много помогна. Направиха го още когато й хрумна.

Тя много грижливо втъка тънките нишки на Дух — в стократен сплит, и всяка нишка — втъкана малко ей така, след което положи тъканта над Авиенда, която седеше на пода, и го повтори с Мин, на ръба на масата. В известен смисъл двата вътъка изобщо не бяха отделни. Сияеха в съвършено подобие и сякаш щом погледнеше единия, виждаше и другия. Сплитовете не бяха като използваните в церемонията на посестримяването, но се основаваха на същите принципи. Те включваха. Това, което изпитваше един човек, се просмукваше във вътъка им и го изпитваха всички в него. След като положи вътъците, тя предаде водачеството на двойния кръг на Авиенда. Вече сътворените тъкани на Силата се съхраниха, но Авиенда мигом изтъка същите като тях около Елейн и отново около Мин, него го съчета с вътъка на Елейн така, че да не могат да се отличат, и отново върна контрола на Елейн. Сега, след толкова упражнения, двете го направиха много лесно. Четири сплита или по-точно три, но тъканта им изглеждаше неотличима.

Всичко беше готово. Авиенда беше уверена като скала, такава твърдост и сила Елейн не бе усещала дори от Биргит. Мин си седеше, стиснала ръба на масата и прибрала глезени. Не можеше да види потоците, но им се усмихваше и чувството на увереност, което излъчваше към тях, се развали съвсем малко само когато облиза устни. Елейн вдиша дълбоко. За нейните очи сега и трите бяха обкръжени и свързани помежду си с дантела от Дух, пред която и най-фината дантела щеше да изглежда груба. Дано само да подействаше така, както тя вярваше, че ще стане.