Даниел Ейбрахам - Кралска кръв

— Така е — каза Пик, макар че изглеждаше по-скоро доволна, отколкото загрижена. — Докладите трябва да стигнат в Карс невредими. Трябва ви охрана.

— Не искам цял керван — каза Ситрин. — Маркъс и Ярдем ще са достатъчни.

— Достатъчни друг път — изсумтя Пик.

— Това не го решавате вие — каза Маркъс.

Дебелите устни на нотариуската провиснаха от изненада.

— Ти сериозно ли? — каза тя. — А аз тъкмо бях започнала да си мисля, че не си идиот. Аз ли съм единствената, която се е замисляла за последствията? Миналата година Северобреж беше на ръба на нова война за наследството. Задникът на крал Трациан още не е затоплил както трябва трона му. А сега Астерилхолд — съседът на Северобреж с най-дългата и най-трудно отбраняемата граница — тръгва на война срещу имперска Антеа.

— Какво имате предвид? — попита с раздразнение Ситрин.

— Какво ли? Това, че искаш да отидеш там, повлякла Маркъс Уестер след себе си. Ако не греша, при последното си пребиваване в Северобреж капитан Уестер е убил техния крал.

— Осигурих трона на лейди Трациан — каза Маркъс.

— Да де, а сега, когато на трона седи племенникът й, току-виж решили, че си дошъл да го дадеш на някой друг — каза Пик. — Ако аз бях крал на Северобреж и в ушите ми още звучеше музиката на мечовете, а ти се появеше с танцова стъпка в кралството ми, знаеш ли какво щях да направя? Щях да хвърля хубавия ти задник в затвора, просто за всеки случай. И щях основно да проуча онзи, дето те е довел, при това имам предвид не само нашата магистра.

— Не берете грижа за мен — каза Маркъс.

Пик вдигна вежди, но не каза нищо. Откъм улицата се чу вик, после смях. Силно единично почукване на вратата — сигналът на Ярдем Хейн. Тралгунът — ушите му бяха щръкнали напред — изглеждаше сериозен и нащрек.

— Всичко е в склада, сър.

— Пълен списък носиш ли? — изсумтя Пик.

Ярдем влезе, връчи на нотариуската наръч листа и тя плъзна пръст по списъка. Отгърна на втората страница, чукна по листа и отсече:

— Това не е наше.

— Вече е — отвърна Маркъс. — В нашия склад е.

— Сериозно? — Пик вдигна вежди. — И когато някой търговец от Соления квартал внесе жалба при губернатора, това ли ще кажеш в съда? Взехме го от пирати, значи е наше? Ако нямаме документи, които да доказват правото ни на собственост, разкарай тези неща от склада.

Ситрин забоде пръст в северното крайбрежие и го плъзна към Астерилхолд и Антеа. Вече беше бягала от антийски мечове. Имперската армия беше превзела Ванаи, а после антийският губернатор на града го беше опожарил. Това дълго щеше да се помни. Границата между противниковите страни следваше река, извираща от блатата на юг и вливаща се в морето на север. Един-единствен драконов път пресичаше водата като порта в стена. Когато нобилитетът и търговците на Астерилхолд побегнеха на запад, щяха да се изсипят в Северобреж. Целокупно.

— Напротив, имаме право. Когато намериш нещо, имаш право да го задържиш, така е по закон — каза Маркъс и Ситрин си даде сметка, че е пропуснала част от разговора.

— Когато твоето име е заложено на карта, задръж откраднатото и поеми риска да гниеш в затвора. Аз няма да го направя.

— Бих искала да говоря с капитана насаме — каза Ситрин. Три чифта очи се обърнаха да я погледнат. Пик и Маркъс бяха страшно ядосани, Ярдем, както обикновено, криеше емоциите си. — Само с него. За малко.

Пик плю, без да се изплюе наистина, стана и тръгна към вратата. Клатушкаше се и приличаше на кораб в бурно море. Ярдем кимна, помръдна едното си ухо, излезе и затвори вратата.

— Тази жена е ужасна — каза Маркъс. — Сигурно са я изпратили с изрични указания да ни вгорчи живота.

— Не е изключено — каза Ситрин. — И това е част от причината да е права.

— Не е права. При положение, че Ринал е откраднал стоката…

— Не за това. За Карс. Не мога да те взема с мен.

Маркъс скръсти ръце и се опря на високата маса, останала им в наследство от старата къща за залози. По лицето му не се четеше нищо.

— Разбирам.

— Отивам в Карс, за да спечеля доверието на Коме Медеан — продължи Ситрин. — Ако твоето присъствие ще предизвика скандал, задачата ми се усложнява. В края на краищата ти си Маркъс Уестер. Човекът, който е убил краля Еднодневка. Аз те познавам добре и затова все забравям за репутацията ти. Ти си добър човек и онази случка е само част от биографията ти. Но за останалия свят, и най-вече за двора в Северобреж, името ти е свързано с армии и мъртви крале. А аз искам Коме Медеан да ме хареса. Искам да спечеля уважението му.