Даниел Ейбрахам - Кралска кръв

Ярдем стоеше при първия фургон, а до него синайско момче току-що беше скочило от запенен кон. Пратеник. Докато Маркъс наближи, момчето поведе коня настрани да го изтърка.

— Какво е положението? — попита Маркъс.

— Готови сме да тръгнем, сър — каза Ярдем. — Но може би ще е по-добре аз да водя колоната. Магистрата иска да се върнете в банковия клон по най-бързия начин.

— Какво е станало?

Ярдем само сви рамене и каза:

— Какво да е станало. Война.

Докладите бяха написани и запечатани, страниците зашити по краищата, с восък отвсякъде, с печата на Медеанската банка и личния подпис на Пик. Предвид работата, която беше описана в тях, обемът им изглеждаше недостатъчен. Четири тънки книжлета с кожени подвързии. Докладът на нотариуската за цялата дейност на портеоливанския клон можеше да се събере в малка чанта. Време беше Ситрин да уточни подробностите по пътуването си и точно сега я бяха налегнали съмнения.

Скоростта, с която пътуваше информацията, подкопаваше увереността й. С помощта на специален ритуал всеки хитрец можеше да предаде кратко съобщение от Порте Олива до Карс за някакви си два дни. Гълъб можеше да прелети разстоянието за пет и да отнесе по-дълго и по-надеждно съобщение. Куриер на бърз кон можеше да пресече широките равнини на Биранкор и да стигне до Сара сюр мер за десет, като сменя конете, хапва набързо и дремва за по час-два в крайпътни ханове, а после за още пет да стигне с кораб до Карс, стига да не го нападнат бандити и бури да не забавят кораба. С керван пътуването би било доста по-бавно, но и по-безопасно. Ако не бързаше, Ситрин би могла да планира прехода си — до Карс и обратно — за половин сезон и отгоре.

Вечер седеше в стаята си с драконовия зъб и карта пред себе си и си представяше различните маршрути, по които би могла да поеме, чудеше се дали да не спре за кратко в Сара сюр мер и да се представи в двора на кралицата, или да се качи на кораб още от Порте Олива и да види пътьом пристанищата на Кабрал и Херез, а може би да тръгне сама, преоблечена като куриер, и да язди на воля по широкия свят. Всеки нов вариант й изглеждаше по-привлекателен и вълнуващ от предишния. Накрая се спря на нещо средно. Тримата, тя, Маркъс и Ярдем Хейн, да пътуват по драконовите пътища от Порте Олива до Карс. Малка група щеше да пътува бързо, а опитната охрана в лицето на двамата мъже и липсата на ценен товар щяха да им спестят неприятности по пътя. Вместо да носи излишен багаж във вид на рокли, гримове и труфила, щеше да вземе менителница и да си купи всичко необходимо в Карс.

И точно тогава дойде вестта за войната.

— Не — каза Маркъс. — Не можем да пътуваме по суша. Пътищата ще се задръстят с бежанци. И в Северобреж, и в пограничните части на Биранкор.

В банковия клон бяха само тримата — Маркъс, Ситрин и Пик. На дъската с дежурствата бяха написани половин дузина имена, но повечето бяха с Ярдем и фургоните, а останалите Маркъс беше изкарал да чакат на улицата. Гласовете им се чуваха, но Ситрин не различаваше и дума от казаното. Картата беше разстлана на пода и тримата я гледаха втренчено, сякаш между символите и надписите се криеше тайно послание. Биранкор на юг с по-малки кралства, струпани наоколо му. Северобреж горе вдясно, надвиснал над тях като сърдит по-голям брат. А отвъд — войната.

— Морето също ще създаде проблем — каза Пик и засмука долната си устна.

— Защо? — попита Ситрин.

— Току-що изгорихме пиратски кораб край брега — каза Маркъс. — Не е разумно да им се тикаме в ръцете, докато още са жадни за отмъщение.

Пик се навъси, но не каза нищо. Ситрин я бе държала в неведение, докато Маркъс не се върна да потвърди, че всичко е протекло по план. Ситрин си даваше сметка, че е поставила Пик в трудна ситуация. Действала бе от името на банката без нейно знание, макар че формално беше спазила наложените й ограничения, защото не беше водила преговори, нито беше подписвала официален документ. Нарушила бе духа и намерението на поставените й условия, вярно, но благодарение на това й своеволие загубите по застраховката на „Гръмовран“ щяха да се компенсират поне частично. Пик може и да негодуваше срещу начина и средствата, но резултатите не й даваха право да се оплаква:

— По суша до Сара сюр мер, оттам с кораб — каза тя. — Така ще избегнете пиратските води на Кабрал и ще се движите на запад, където войната ще се усети по-слабо.

— Да, това май е най-добрият маршрут — каза Маркъс. — Макар че минава през някои опасни територии в средната си част. Данъците върху обработваемите земи там са много тежки. Има места, където фермерите гледат на пътниците или като на хищници, или като на плячка.