Даниел Ейбрахам - Кралска кръв

— Дай знак за атака. Да почваме и да приключваме.

Щом свърнаха зад завоя към заливчето, ги посрещна нестроен залп от стрели — на пясъчната ивица десетина стрелци опъваха лъковете, готови да се метнат в последната лодка и да се оттеглят на сигурно във водата, а оттам на корабите и в открито море. Останалите лодки вече гребяха към корабите, натоварени с достатъчно хора, за да надвият отряда на Маркъс.

Първата се беше отдалечила на петнайсетина метра от брега — и вече потъваше.

В грейналата вода, скрити от отразеното слънце, десетина картадами с дълги ножове дупчеха кожените лодки.

Маркъс спря коня си и махна на стрелците си да държат на мушка бреговата линия. Ясурите се втурнаха с животински ревове към вражеските стрелци и последната останала на брега лодка. По перилата на корабите са появиха хора — гледаха спектакъла на брега и в плиткото. Първата лодка потъна. Втората още се крепеше на повърхността, мъжете в нея изгребваха панически водата с ръце и шлемове. Не гребяха обаче. Никъде нямаше да отидат.

Маркъс даде знак и стрелците му опънаха лъковете.

— Предайте се и няма да пострадате! — викна той с цяло гърло, за да надвика прибоя. — Ако побегнете, ще ви избием. Вие си решавате.

Един от моряците в плиткото се хвърли във водата и заплува към корабите и Маркъс го посочи с меча си. Изсвистяха стрели и беглецът изчезна под водата. Сякаш по команда Ахариел и другите картадами изникнаха в неравна линия между корабите и потъващите лодки. И вдигнаха ножове над главите си, сякаш на океана внезапно му бяха поникнали зъби.

— Хвърлете оръжията си във водата — извика Маркъс. — Не е нужно да проливаме кръв.

Мъжете изгазиха през плиткото към брега, навъсени и мокри, и войниците на Маркъс ги вързаха.

— Петдесет и осем — каза Ярдем.

— Има още на корабите — каза Маркъс. — И онзи, дето го надупчихме със стрели.

— Петдесет и девет значи.

— Пак са повече от нас — каза Маркъс, а после добави: — Когато разказваме за това в кръчмата, може малко да преувеличим.

От морето излезе млад първокръвен. Брадата му беше сплетена по модата на Кабрал. Очите му бяха яснозелени, лицето — слабо и с остри черти. Копринената му роба лепнеше мокра по тялото и очертаваше биреното му коремче. Приличаше на коте, паднало в бара. Маркъс смуши коня си към него и попита:

— Масео Ринал?

Пиратският капитан вдигна глава и го погледна с красноречиво презрение.

— Теб търсех — каза Маркъс.

Масео Ринал изпсува.

Палатката на Маркъс беше разпъната на върха на хълма. Опънатата по рамките кожа пазеше от вятъра, но не и от мухите. Масео Ринал седеше на една възглавница, увит във вълнено одеяло, и миришеше на сол. Маркъс седеше зад походното си писалище над чиния с наденички и хляб. Под тях, като на сцена, хората на Маркъс разтоварваха кораба, сваляха товара на брега и го качваха във фургоните.

— Зле си подбрал кораба, който да нападнеш — каза Маркъс.

— А ти си подбрал зле човека, когото да нападнеш — отвърна Ринал. Гласът му се оказа по-писклив и слаб от очакваното.

— Преди пет седмици корабът „Гръмовран“ заходил източно от носа. Но така и не стигнал до крайната си цел. Бил нападнат и потопен, но от товара му нямало и следа. Това звучи ли ти познато?

— Аз съм братовчед на краля на Кабрал крал Сефан. Ти и твоите магистрати нямате власт над мен — каза Ринал и вирна брадичка. — Позовавам се на Карседонската спогодба.

Маркъс отхапа от една наденичка и задъвка бавно. Преглътна и каза лениво:

— Капитан Ринал. Погледни ме. Да ти приличам на магистратски меч?

Брадичката си остана вирната, но в очите на младия мъж пробяга сянка на неувереност.

— Работя за Медеанската банка — продължи Маркъс. — „Гръмовран“ беше застрахован при моите работодатели. Когато сте задигнали товара, не сте откраднали от моряците. Не сте откраднали и от търговците, които са го поверили на капитана му. Откраднали сте от нас.

Лицето на пирата посивя.

Коженото платнище се повдигна и Ярдем влезе в палатката. Беше си сложил обиците.

— Казвай — каза Маркъс.

— Товарът съвпада с товарителницата на „Гръмовран“ — каза Ярдем. Беше се намръщил страховито: играеше ролята на агресивен и опасен тралгун. Което сигурно го забавляваше, реши Маркъс. — Ударили сме точно в десетката.

— Добре. Действайте.

Ярдем кимна и излезе. Маркъс пак отхапа от наденичката.

— Моят братовчед — каза Ринал. — Крал Сефан…

— Аз съм Маркъс Уестер.

Ринал се ококори и сякаш потъна по-надълбоко във възглавничката си.