Даниел Ейбрахам - Кралска кръв

Но това беше за по-късно. Сега рицарите препускаха по широкия нефритов път, а каруците с храна и фураж трополяха след тях. Зад гърба им Камнипол се смаляваше, скоро дори Кралски шпил се превърна в неясно петно на хоризонта. А в челото на колоната лорд-маршал Досън Калиам яздеше рамо до рамо със своя син Джори, яздеше бързо, сякаш да повлече армията след себе си с личен пример и със силата на волята си.

Погледнат на картата, Астерилхолд беше само широка ивица земя, която делеше имперска Антеа от Северобреж, притиснат между двете големи северни кралства като оръженосец между двама рицари. Крайбрежната му ивица беше малка. Имаше само два големи града — Калтфел и Асинпорт. Отбраната му беше по-сериозна, отколкото се виждаше на картата. На юг река Сият се вливаше в морето през обширен заблатен район, подхранван от планинския отток по цялата южна граница на кралството. Нашествие през Сухата пуст би било трудно и времеемко. От запад — мочурища и болести. Река Сият беше плавателна в най-северния си участък, но останалото беше кално, студено, дълбоко и пълно с въртопи. Единственият антийски град, който беше въставал срещу Разсечения трон през последните двайсетина години, беше Анинфорт, клекнал на речния бряг, отровен от въздуха на Астерилхолд и приютяващ хора, верни и на двете кралства.

Досън беше изучавал войните на малките крале и разделението на Антеа, преди тя да се превърне в империя, и знаеше, че разликата между бърз конфликт и продължителна кървава война се крие в моста Сереф.

На един ден езда от Калтфел панделката на драконовия път прехвърляше реката над опасни бързеи. Според легендата пътят бил построен преди да се появи реката, навремето пресичал широка равнина, но хилядолетната ерозия на терена го превърнала в мост. Гарнизонни фортове имаше и на двата му бряга, стърчаха и се зъбеха един на друг през водата. Кралството, което овладееше двата форта, щеше да спечели войната, и планът на Досън беше да придвижи достатъчно голяма войска до моста и да превземе форта на другия бряг, преди крал Лечан да се е съвзел от неочаквания подарък на Гедер Палиако. И най-добре организираната атака през моста щеше да е кръвопролитна, но дори да загубеше петстотин мъже за един следобед, това щеше да му спести пет хиляди мъртви в тресавища и обсади, на кораби и по брегове за няколко години напред.

Походната шатра на Досън се издигаше солидна като къща. Дебела кожа върху железни рамки оформяше външните стени и няколко вътрешни. В средата на централното помещение имаше мангал, димът му се издигаше в сивкава спирала към дупката в тавана. Щурци пееха усърдно. Досън вечеряше с пиле, ябълки и гняв. Някогашният му съюзник Канл Даскелин седеше срещу него и си белеше ябълка с кинжала си.

— Не знам какво предлагаш, стари приятелю — каза Даскелин.

— Нищо не предлагам.

— Нищо? — Дълга зелена спирала падна на пода, бяла и сочна от вътрешната страна. — Защото на мен ми прозвуча сякаш обвиняваш лорд-регента в държавна измяна.

— Не говоря за преврат. Нито искам нечия глава, набучена на кол. Нечия важна глава поне. Но ако имаше начин да изритаме от града всички еретици на Палиако, не бих имал нищо против.

— И все пак…

— Знам какво видях, Канл. И ти щеше да го видиш, ако не беше зает с друго. Палиако не се отделя от онзи свой питомен свещеник. И какво изобщо знаем за тях и тяхната богиня? Прибързахме, това е истината. Позволихме паниката ни заради Маас и облекчението от проваления заговор да ни заслепят.

— Няма да ни е за пръв път — сухо отбеляза Даскелин. — Имали сме лоши регенти, имали сме и лоши крале. Имали сме свестни крале с лоши съветници и крале, които са управлявали пияни от бардака, докато съветниците им са имали грижата кралството да не изпадне в хаос. Като специален посланик в Северобреж, не ми харесва да режем посланици на парченца, но извън това не виждам особена разлика.

— Аз виждам — каза Досън. — Лошите крале, за които говориш, са си били наши крале. И наши лоши съветници. Били са антийци. А сега даваме властта на чужденци.

Мълчанието на Даскелин му прозвуча като съгласие. А после Даскелин каза тихо и замислено:

— Смяташ, че са ни забъркали в чужда война?

— Това не съм го казал — отвърна Досън и разкъса с пръсти пилето. Никога не би го направил у дома или на банкет, но сега бяха на военна кампания и етикетът беше останал зад гърба им. — Казвам, че ако Палиако съобразява решенията си с онези типове, значи сме изпаднали в същата ситуация, че и по-лошо, в която щяхме да изпаднем, ако Маас беше качил астерилхолдския си братовчед на нашия трон.