Даниел Ейбрахам - Кралска кръв

Крал Трациан вдигна вежди, а Парин Кларк се изкашля по начин, който не означаваше, че гърлото му е пресъхнало. Ситрин не му обърна внимание.

— Всички вие мислите за Гедер като за човек с политически или религиозни убеждения. Като за човек, който е роден и подготвен да управлява кралство. Той не е такъв.

— Може би магистрата ще ни просвети относно това що за човек е регент Палиако — каза кралят.

— Той е… той е сладък, и самотен, и склонен към насилие, и адски обидчив. — Ситрин замълча, търсеше думи да опише онова, което беше видяла в Гедер Палиако. — Той е лош кредит.

Коме Медеан изпъшка, сякаш го е пронизала внезапна болка. Парин изглеждаше адски сериозен.

— Не разбирам — каза кралят. — Пари ли сте му дали?

— Не. — Ситрин поклати глава. — И не бих му дала. Има признаци, по които един банкер разбира, че е направил грешка. Не винаги, но често, и появят ли се тези признаци, значи можеш да се сбогуваш с парите, които си инвестирал. Например отпускаш заем на някой и той започва да харчи нашироко. В парите, които си му дал, той вижда монетите, а не вноските, които ще трябва да плаща, за да се издължи. Харчи, сякаш парите са негови и никога няма да свършат. Ето такъв е Гедер. Той е от онези момчета, които имат нужда от майка, за да пораснат, а не е имал майка. Сега той има огромна власт и нищо, което да го възпира. Ще харчи пари. Ще харчи живота на хората си. И няма кой да го спре. Защото има на свое разположение най-голямата хазна извън Фар Сирамис. А когато ножът опре до кокала, лошият длъжник отрича. Винаги намира на кого да хвърли вината за провала си. Антеа вече се оглежда кого да обвини, когато започне гладът. Достатъчно е да се заслушаш какво говорят хората по кръчмите. И повярвайте ми, не Гедер ще опере пешкира.

Ситрин се облегна назад. Беше се задъхала. Интересно.

— Коме? — обърна се кралят към Медеан.

— Анализът на магистрата звучи правдоподобно — отговори той. — Но не знам с какво може да ни помогне.

Прекъсна ги тихо почукване. Влезе слуга с поднос, на който имаше сребърни чаши със студена вода. Изчакаха го в мълчание да сервира и да излезе.

— Магистра — каза кралят, — ако приема вашия прочит на текста, какво бихте препоръчали?

Ситрин се замисли. От война не разбираше. Нямаше нужната подготовка. Но ето, че кралят бе поискал мнението й, а след като бе признала на всеослушание, че е спала с Гедер, за излишна скромност вече нямаше място.

— Бих препоръчала да мобилизирате силите си още сега. Дискретно, без открити действия срещу Гедер. Направете анализ къде ще удари и споделете резултатите от анализа със своите съюзници. Ако предположенията ви започнат да се сбъдват, ще изглеждате като умни търговци, които знаят какво да купуват и какво да продават още преди корабите да са пристигнали. И всички ще искат да знаят как и откъде сте получили вътрешната информация.

— Аз имам приятели в Саракал — каза Коме. — Не делови партньори, а надеждни приятели, и с връзки при това. Бих могъл да им пиша. Ако не друго, поне ще разберем какви са настроенията по тази граница.

— Бихме могли да подсилим връзките си с Антеа — предложи кралят. — Вашата делегация беше неофициална. Ако сформирам официално представителство… Или ако лично замина за Камнипол…

— Не го правете — каза Ситрин. — Ако се почувства предаден, Гедер ще ви захапе по-силно, отколкото ако сте били противници от самото начало.

— Не се обиждайте, но… — каза кралят. — Това може да постави самата вас в неприятна ситуация.

— Знам — каза Ситрин.

Всички се смълчаха. От високото им самочувствие и увереност не беше останал и помен. Ситрин отпи от чашата си. Водата беше освежаващо студена и с лек дъх на лимон.

— Можем ли изобщо да направим нещо? — попита кралят.

— Следете го. Чакайте. Надявайте се да надцени възможностите си достатъчно рано и достатъчно зле — каза Ситрин. — Най-доброто, което може да се каже за Гедер, е, че умее да си създава силни врагове.

През дните, които последваха, Клара постепенно стигна до убеждението, че по някакъв начин — по много начини — е умряла заедно с Досън в онази ужасна зала пред очите на всичките им приятели и роднини. Беше си затворила очите тогава, но беше чула всичко. А чутото беше толкова страшно, че въображението й рисуваше ужасии, които със сигурност бяха по-непоносими от реалността. Или пък не. Всичко, което се бе случило след това, й изглеждаше по-смислено, ако приемеше, че е умряла, преди то да се случи. Излязла бе от Кралски шпил, овдовяла преди броени минути, и никой не я поглеждаше, никой от познатите й не я заговори, сякаш беше невидима. Нито една от жените, които бе познавала през целия си живот, не намери и една утешителна дума за нея. Единствената, която я бе спряла да й предложи мъничко утеха, беше онази бледа и тъничка млада жена, търговката, чието име Клара не помнеше.