Даниел Ейбрахам - Кралска кръв

„Ще следя с внимание всички вести, които идват от Антеа“ — беше написала тя. И какви невероятни неща щеше да види само.

Гедер щеше да донесе мир на света.

Ситрин и Парин Кларк бяха напуснали Камнипол като крадци в нощта. Повечето пратеници на крал Трациан бяха избягали още преди края на гражданските вълнения, а съдбата на малцината, които бяха останали в столицата, слабо интересуваше Ситрин. Сега, когато Астерилхолд беше отворен, нямаше нужда да яздят на север и да търсят кораб. Парин купи лека каруца и впряг бързи силни коне. Когато потеглиха, Ситрин си спомни кервана, с който беше напуснала Ванаи. Струваше й се толкова отдавна, сякаш в друг живот. В известен смисъл беше точно така.

Разрушение бележеше пътя на Калиам и неговата армия през равнините на Астерилхолд. Пасищата бяха разровени и превърнати в кални полета. Гори бяха изсечени до последното дърво. Костите на света лежаха оголени, оглозгани. Тежка рана, нанесена от една кратка и успешна военна кампания. Какви ли щяха да са последствията от една дълга война, чудеше се Ситрин.

Парин Кларк убиваше времето с разговори за финанси и валута, Ситрин го слушаше и добавяше по нещо. Парин й разказа как преди време кралете на Боржа решили да пуснат в обръщение две валути, едната за търговия, другата за данъци, като двете по закон не можели да се обменят взаимно. Човек можел да натрупа огромни печалби от търговия и пак да няма пари да си плати данъците, ако това било в интерес на регоса и неговия съвет. Ситрин му разказа как бе дошла в Порте Олива без пукната пара, ако не се броеше прекараното контрабандно съкровище от Ванаи, и как благодарение на нея един товар съсипани от водата рокли бяха превърнали холскарските солени бои в последен крясък на модата. Единственото, за което не обелиха и дума — без да се уговарят изрично, но сякаш по взаимно мълчаливо съгласие, — бяха Антеа, Камнипол и всичко, което бяха преживели по време на бунта.

Което не означаваше, че не говореха за Гедер Палиако.

— И той нито веднъж не е излязъл от онова подземие? — попита Парин Кларк. — Сигурна си?

— Почти. Може да е излизал, докато бях навън, и да се е връщал преди мен, но не го е споменавал. Нито той, нито Астер. А не виждам защо биха премълчали нещо такова.

— Може би наистина не е излизал — каза той. — Но толкова много хора твърдят, че са го видели по време на уличните сражения, че би било удивително, ако поне една от тези истории не отговаря на истината.

— Е, хората виждат онова, което искат да видят — каза Ситрин. — А мисълта за водач, който е толкова смел и отдаден на народа си, че излиза маскиран на улицата и се промъква зад вражеските линии, със сигурност вдъхва надежда у повечето хора. Лично за себе си не мога да реша дали такава мисъл е вдъхновяваща, или плашеща.

— Хмм — беше единственият коментар на Парин.

Карс й се стори съвсем различен град сега, когато го наближиха от изток. Чифлиците и махалите постепенно отстъпваха пред по-големи многофамилни къщи, а после изведнъж кулите, които бяха различавали на хоризонта, се възправиха току пред тях, проточили снаги към напеченото бяло небе. А малко по-нататък бяха скалите и Плиткото море. Ситрин беше останала в Карс съвсем за кратко, преди да потегли към Антеа. Идеята да подкопае влиянието на Пик Устерзал сега й се струваше като амбицията на някаква друга жена. Когато най-после стигнаха до крепостта на холдинговото дружество, Ситрин изпита неочаквано облекчение, сякаш се връща в къщата на скъп приятел. На любовник дори.

Но не в собствения си дом, не.

Лауро и Коме излязоха да ги посрещнат. Подаграта на Коме беше била временно отбой и без бръчките от болка по лицето си той изглеждаше десет години по-млад. Чана била на пазара, затова Парин остави каруцата на един слуга и тръгна да я намери. Магистър Нисон също се появи, усмихнат, дружелюбен и нетърпелив да чуе всички подробности за пътуването и премеждията им.

Бяха приготвили стая за Ситрин и тя се качи по стълбището. Стаята беше малка, но уютна — имаше легло, писалище, стъклен фенер със сребърен обков, който успяваше да изглежда едновременно изискан и натруфен. Килимът беше от тъкана тръстика и изненадващо мек под стъпалата й.

А до леглото имаше чанта от червена кожа, която Ситрин виждаше за пръв път. Отвори я и намери вътре два комплекта документи, заедно с лакирана кутийка. На капака на кутийката беше гравиран образът на щъркел в полет. Повечето документи бяха писма от Порте Олива и Пик. Ситрин ги прегледа. Нова пивоварна спряла да обслужва заема си към банката, оборудването и останалите активи били продадени на другата пивоварна, с която банката поддържаше партньорски отношения. Нетната загуба била минимална. Дар Синлама, изследователят, който беше дал на Ситрин драконовия зъб, заминал за Сухата пуст с отряд от стотина души и още не се бил върнал. Или бил открил нещо интересно, или нещо било сметнало него за интересно, пишеше Пик, без да крие презрението си.