Даниел Ейбрахам - Кралска кръв

— Гениално! — каза Гедер. — Ще го направим. Но… преди това. Чудех се дали не би искал да го пробваш. На практика тоест. Просто да проверим дали в сегашния си вид залата ще е в тон със задачата.

— Щом искате. Аз съм тук като ваш слуга.

Гедер грижливо организира всичко, като да беше празненство. Кои стражи, с какво оръжие и каква броня. Осветлението. Всичко. А после, когато най-сетне остана доволен, прати стражата в града. След четири часа те се върнаха с пленника си.

Гедер го погледна от високото си място. Бариат Калиам изглеждаше дребен и уплашен.

— Милорд — поздрави го Гедер.

— Лорд-регент.

— Благодаря ти, че прие поканата ми. Извинявам се, че се наложи да те доведат по този неприятен начин.

— Няма проблем — каза Бариат, като се оглеждаше. Погледът му се спря на шпалира от въоръжени стражи. — Може би не съм достатъчно официално облечен…

— Чух, че си напуснал къщата на брат си — каза Гедер. — Вярно ли е?

Бариат сви рамене.

— Не беше по мое желание, но така или иначе вече не живея там.

Гедер погледна Басрахип. Свещеникът кимна. Трябваше да сменят мястото му обаче, отбеляза си Гедер, така не го виждаше добре. Трябваше добре да помислят къде да застане.

— Скарал си се с Джори.

— Не бих стигнал толкова далеч — отвърна Бариат. Свещеникът се поколеба, после кимна, а Гедер си даде сметка, че не знае как да тълкува колебанието му. Може би беше вярно, че Бариат не би отишъл толкова далеч, но не този въпрос му беше задал Гедер. В ниското пред него Бариат изглеждаше по-скоро развеселен, отколкото стреснат и уплашен.

— Ти верен ли си ми?

— Извинете, милорд?

— Твоят брат се отрече от лорд Калиам. За разлика от теб. Затова те питам сега — верен ли си ми?

— Аз съм горд слуга на Разсечения трон и винаги съм бил — каза Бариат. Думите прозвучаха като предизвикателство. Басрахип кимна. „Да.“ Гедер изпита неочаквано и силно разочарование. Но пък нали точно затова беше довел човека тук.

Всъщност не. Не това искаше да разбере.

— Верен ли си ми? — попита отново.

— Вие сте лорд-регентът — каза Бариат. „Да.“ И все пак…

— Верен ли си на мен?

Бариат вдигна рамене. Измерваше го с поглед, както дървар би измервал дърво, което иска да отсече.

— Да — каза накрая. „Не“.

Гедер се изкиска.

— Мен трудно може да ме излъже човек.

— Щом казвате, милорд.

— Ти ме излъга. Отрязах ръцете на последния, който го направи. Имам предложение за теб. Ако не беше приятелството ми с брат ти, и това нямаше да ти предложа. Ще ти задам същия въпрос отново. Ако ми кажеш, че си ми верен, и аз чуя истина в думите ти, ще те направя лорд на Асинпорт и главнокомандващ на астерилхолдския флот. Ако кажеш, че си ми верен и излъжеш, ще умреш още тук и сега. Ако пък признаеш, че не си ми верен, ще пощадя живота ти и ще те пратя в изгнание. Давам ти думата си за това.

— Не разбирам — каза Бариат. — Това някакъв номер ли е?

— Чу условията ми — каза Гедер. — Така. За последен път. Верен ли си ми?

Бариат мълчеше, скръстил ръце на гърдите си, навъсен. Разкърши врата си. Когато заговори, гласът му беше тих, тонът — презрителен.

— Не — каза той. — Ти си един малодушен и малоумен гадняр и всеки, който обича Антеа, би искал да набучат главата ти на копие.

— Така и предполагах. Изгонен си от Антеа и всичките й владения, считано отсега и до смъртта ти. Всеки, който те намери на антийска територия, ще може да те убие и да ми донесе главата ти срещу награда.

— Добре — каза Бариат. — И без това няма за какво да стоя тук. Това ли е всичко?

— Капитане! Изведете го — каза Гедер. — И го качете на каруца за която граница си избере.

— Да, сър! — Капитанът на личната му стража козирува и тръгна към Бариат Калиам да го разкара веднъж и завинаги от живота на Гедер.

Когато вратите се затвориха след тях, на лицето на Гедер се разля широка усмивка.

— О, да — каза той. — Това ще ми хареса, определено ще ми хареса.

Същата вечер Гедер седеше в кралските покои и разговаряше с Астер за проблемите и въпросите във връзка с Астерилхолд. Решенията ги вземаше Гедер, разбира се, но понеже Астер щеше да наследи последствията от неговите евентуални грешки, изглеждаше редно момчето да знае за колебанията му и да чуе аргументите в полза на едно или друго решение. Басрахип се разхождаше зад тях и пиеше от гадния чай, който толкова обичаше.

— Така че, ако имаме късмета да открием петима свестни и лоялни мъже в Астерилхолд — каза Гедер, — мисля, че ще успеем да задържим нещата в сегашния им вид, но обединени под властта на Разсечения трон.