Даниел Ейбрахам - Кралска кръв

Някои от вещите на Маркъс Уестер от склада били разпродадени. Приходът от разпродажбата бил даден на съхранение при Ярдем Хейн. И толкоз. Никакво обяснение защо Маркъс си е тръгнал, нито къде е отишъл — явно далеч, щом се е наложило Ярдем да му пази парите. Това беше първият въпрос, с който Ситрин да се занимае подробно, щом се прибере у дома.

Последният доклад не беше от Порте Олива, а от самото холдингово дружество. Съдържаше записи от Порте Олива и преди това от Ванаи — пълен счетоводен опис на вложенията, които родителите на Ситрин бяха направили в банката преди смъртта си, и отчет как са били използвани средствата оттогава до ден-днешен. Депозитарен отчет на името на Ситрин бел Саркор.

Лакираната кутийка също фигурираше в инвентарния опис на активите.

— Забравила си, нали? — каза Коме Медеан от прага. — Чана не искаше да ми повярва, но аз бях сигурен, че ще забравиш. Сигурен бях.

— За какво?

— Вече си пълнолетна. Докато беше в Камнипол, криейки се от бог знае какво, а с кого дори не мога да повярвам, ти навърши пълнолетие. Вече не си дете. Чана смяташе, че е изключено да забравиш нещо толкова важно. Но ти отдавна си навършила своето пълнолетие, отдавна си преминала тази граница, реално, ако не и по закон, затова бях сигурен, че изобщо няма да се сетиш за нещо толкова маловажно.

Ситрин отвори лакираната кутийка. Вътре имаше колие от бяло злато с инкрустирани светли изумруди. Скъпоценните камъни бяха с цвета на очите й.

— Предполагам, че майка ти е била бяла като теб — каза Коме Медеан. — Да ти помогна ли със закопчалката?

— Да, благодаря.

Пръстите му бяха сигурни и сръчни. Колието легна около шията й. Беше малко дълго за дрехите, които Ситрин носеше в момента, но със светлата рокля щеше да стои великолепно. Тя се усмихна и сведе почтително глава.

— Благодаря ви. Не бих могла да си мечтая за по-добри родители от Медеанската банка.

Коме Медеан се усмихна.

— Ти си фалшификаторка и рекетьорка. А чувам и че обичаш да попийваш. Според Пик Устерзал онази част от мозъка ти, която отговаря за оценката на риска, е останала недоразвита. Тези неща са били верни преди да навършиш пълнолетие, верни са и сега. Само едно нещо се е променило.

— Да?

— Да — каза Коме Медеан. — Разликата е, че сега носиш законова отговорност за всички сключени от теб договори.

— Тоест вече няма да съм чучело и Пик няма да ми дърпа конците?

— Това ти е противно, нали?

— И още как.

— Не. Още си твърде млада. Твърде неопитна. Четири години, две от тях в други клонове, за да видиш как работят истинските магистри. Тогава ще решим дали да те върнем в Порте Олива като управител на клона.

— Две години, от тях шест месеца в друг клон — каза тя. — Израснах във Ванаи при магистър Иманиел. Вече съм виждала отвътре как функционира един банков клон.

— Две години, една от тях в друг клон. Единственият начин да разбереш годишния цикъл на оборот и печалба е да го видиш от началото до края.

— Дадено.

Коме Медеан се усмихна и каза:

— Е, мисля, че току-що си купих две години, какво ще кажеш?

Въпреки приказките на Парин, че сега тя била новият експерт на банката по Гедер Палиако, Ситрин се изненада, когато разбра, че са я включили в официалното съвещание. Сметнала бе, че ще разговаря с Коме, Парин и Чана — може би с магистър Нисон или Лауро, — а после информацията ще бъде дестилирана и разтълкувана, преди да я представят на краля.

Вместо това в холдинговото дружество пристигна гигантска карета със зеления цвят на летни листа. Беше с кралския герб, но без златните знаменца — да е с тях би означавало, че самият крал е дошъл при тях. Ситрин и Парин първи се качиха по стълбичката и хлътнаха в луксозната вътрешност на каретата, Коме се качи след тях.

Каретата се клатеше като кораб в бурно море и докато стигнат двореца, Ситрин бе цялата в пот и й се гадеше. Слуга, чийто ранг остана мистерия за Ситрин, ги поведе по стъпала от бял мрамор към сграда с размерите на градче. Кралският дворец. От входа му се виждаха спящият дракон пред Гробницата на драконите и кулата на Вечерния съвет. Карс беше красив по свой начин.

А в Карс Ситрин най-много харесваше пълната липса на дълбока яма в средата.

Съвещателната зала беше на ръба между претенциозната показност и излишната скромност. Стените бяха тапицирани с плат толкова тъмен, че чак от втори поглед Ситрин си даде сметка за изключителното му качество. Столовете бяха изчистени и без никакви финтифлюшки, затова пък бяха изработени от тик и палисандър, а тапицерията беше от толкова гладка и фина коприна, че Ситрин се притесни да не я сцепи, като седне. Като цяло стаята говореше за човек, който знае, че от него се очаква разкош, но без залитане извън границите на добрия вкус. Само дето не се беше получило докрай.