Даниел Ейбрахам - Кралска кръв

Крал Трациан се оказа по-млад от очакваното, но пък Маркъс не се беше сражавал с него, така че Ситрин нямаше основание да очаква старец. Не, Маркъс се беше сражавал срещу лейди Трациан. И все пак й се видя странно, че е само с няколко години по-голям от нея, още по-странна бе мисълта, че ако не е бил Маркъс, този мъж изобщо нямаше да е тук. Вместо него на трона щеше да седи някой Пролезер, а Ситрин нямаше да познава Маркъс Уестер. Ако Пролезер не се беше уплашил толкова, че да убие семейството на Маркъс…

Твърде сложно. Всичко това бе твърде сложно, доброто и злото се бяха преплели до неузнаваемост. Така или иначе крал Трациан им даде разрешението си да седнат и каза:

— Добре изглеждаш, Коме.

— Някои дни съм по-добре, други по-зле — отвърна Коме и сви рамене. — Надявам се, че и вашите дребни проблеми са се смалили?

— Значително — отвърна кралят с горчива усмивка, която подсказа на Ситрин, че е по-добре да не знае за какво става въпрос. Усмивката на Коме беше топла и видимо искрена, но Ситрин имаше чувството, че банкерът може да докарва усмивката си според случая.

— Вече чух доста за нашите съседи и братовчеди в Антеа. Този регент. Как така сме проспали издигането му?

— Доскоро е бил никой — каза Коме. — Малък дом. Баща с нищожно влияние в двора.

— Колко бързо се променят нещата понякога — каза кралят и се наведе напред. — Какво по-точно научихме?

Парин си пое тихо дъх, в знак че той ще вземе думата, и Ситрин си налегна парцалите.

— Положението в Антеа е неспокойно през последната година — каза Парин. — Два бунта, вторият доведе до продължителни сражения в столицата и политическата смърт на няколко благородни дома. Започнаха и спечелиха за много кратко време война срещу традиционен за империята противник. Изгубиха крал от същата болест на кръвта, която е отнесла баща му и която най-вероятно ще убие и следващия им крал.

Гласът и излъчването му се променяха, когато говореше така, и Ситрин го наблюдаваше запленена. Говореше твърдо, но без агресия. Жестовете му бяха премерени, но плавни. Ситрин беше сигурна, че резюмето му щеше да е съвсем същото, ако говореше пред най-долния слуга в къщата си, а не пред краля. За кратко всички се бяха озовали в свят, където нямаше място за класа и социален статут, свят, където Парин Кларк беше пълновластен господар.

— Палиако притежава природен талант да митологизира собствената си личност. В крайна сметка обаче персоналните му качества са без значение. Налице са ограничения, които той не може да избегне, нито да се приспособи към тях достатъчно бързо.

— Продължавай — каза кралят.

— Изгубил е голяма част от реколтата в две кралства — продължи Парин. — Ако не беше превърнал войната с Астерилхолд в завоевание, по-малко негови хора щяха да гладуват идната пролет. Но сега и антийците, и астерилхолдците са негови, всичките са негови. Едновременно с това подкрепата за Палиако сред нобилитета намалява. Не че някога е била голяма, най-малкото защото антийските благородници никога не са го възприемали като един от своите. Фактът, че собственият му главнокомандващ се разбунтува срещу него и го направи в името на принца, показва колко много има да се желае от Палиако в ролята му на ефективен водач на нацията. От друга страна, в сравнение с крал Симеон, регентът изглежда отворен за нови идеи. Лично предложи да открием клон на банката в Камнипол, предложение, което според мен трябва да обмислим сериозно.

Парин сплете пръсти и кралят несъзнателно повтори жеста.

— Антеа няма да се срине в хаос, но няма и да е стабилна. Мисля, че ще минат пет, може би шест години, преди Палиако да се превърне в заплаха за търговията или за съседите си. От друга страна, той изглежда злопаметен. Всеки, който го ядоса, когато е слаб, ще си плати, когато Палиако е силен. Астер е твърде малък, за да коригира действията му, а докато дойде време да поеме трона, положението ще се е променило отново.

— Накратко, Антеа е като цирк с много кръв и фойерверки, но не представлява реална заплаха, така ли? — попита кралят.

— Именно — отвърна Парин.

— Грешите — обади се Ситрин. — С цялото ми уважение, но грешите.

Коме се намръщи.

— Твоят анализ е различен, добре. Но Парин е моят човек в Антеа вече почти десетилетие. Той познава страната. Знае как функционира.

— А бил ли е лорд-регентът между краката му? Защото между моите е бил. Знам какъв е, когато никой не го гледа, и нищо от казаното дотук дори не се доближава до истинската природа на този човек.