Рейчъл Кейн - Стъклени къщи

— Клеър. А, и Ева, колко мило.

— Ти ме познаваш? — попита Ева изненадана. Тя огледа и другите вампири.

— Разбира се. Разбира се, че обръщам внимание на онези без Защита и покровители. Родителите ти са мои любимци.

— О, страхотно! И коя си ти, по дяволите? — попита Шейн, прям както винаги.

Амели за миг го погледна изненадана.

— Амели — каза тя, сякаш това обясняваше всичко. — Мислех, че знаеш чий знак носиш от раждането си, скъпи.

Шейн, разбира се, изглеждаше вбесен.

— Не нося знаци.

— Вярно. Сега не носиш. — Тя сви рамене. — Но всички в този град някога го правеха, включително и твоите родители. В един или друг смисъл, ти си нечия собственост, тялом и духом.

За пръв път Шейн не отвърна с духовита забележка. Просто я гледаше с мрачен вбесен поглед. Това не я притесняваше.

— Имаш въпрос — каза Амели.

Шейн примигна.

— Да. Как влезе тук? Оливър не успя.

— Чудесен въпрос, добре изразен. Ако бях някой случаен вампир, нямаше да мога да вляза. Обаче, преди всичко, тази къща е моя. Аз я построих, както и още няколко като тази в Морганвил. Живея в тях като ги редувам и докато ги обитавам. Защитата на къщите ме закриля от всички врагове, човешки и вампирски. Когато отсъствам, те не допускат вампири, ако обитателите са хора, и, разбира се, хора, ако обитателите са вампири. Освен ако не са дадени нужните разрешения. — Тя наклони глава. — Това изчерпателен отговор ли е?

— Може би. — Шейн поразмисли върху отговора, после каза: — А защо не защити Майкъл?

— Той позволи на Оливър да влезе и с постъпката си се отказа от защитата на къщата. Все пак къщата направи, каквото можа да го запази. — Амели разпери ръце. — Може би помогна фактът, че Оливър всъщност не се опитваше да го унищожи, а само да го промени.

— Във вампир — каза Ева.

— Да.

— Да! Винаги съм искала да разбера защо това не действа. Искам да кажа, вампирите хапят, но…

Амели не каза нищо. Изглежда, размишляваше или си спомняше нещо, но настъпи дълго и неловко мълчание, преди да каже:

— Деца, имате ли представа що е геометрична прогресия?

Клеър вдигна ръка.

— Колко вампири са нужни, за да превърнат хората по целия свят във вампири, ако е толкова просто? — Амели се усмихна, а Клеър понечи да каже нещо. — Скъпа, не очаквам да отговориш, макар че ако искаш да го пресметнеш по математически път и някой ден ми покажеш резултата, ще съм любопитна да видя. Истината е, че почти успяхме, когато бях по-млада и хората бяха по-малко на брой. Тогава се постигна споразумение, каквото напоследък съществува и между вас, човеците, че може би да опазим дивеча е разумна идея. Така ликвидирахме знанието как се създават вампири като просто отказахме да го предаваме. С течение на времето всички изгубиха това познание, освен старейшините, а сега го има само на две места.

— Тук ли? — запита Клеър.

— Тук — отговори Амели и докосна слепоочието си. — И там.

Тя посочи Шейн.

— Какво? — изтърсиха Клеър и Ева, а Клеър си помисли: О, боже, аз го целунах, а той бил вампир . Шейн също изглеждаше странно. Не точно объркан, а по-скоро гузен.

— Да — промълви той и пъхна ръка в джоба на джинсите си. Извади малка книжка. На корицата пишеше: „Сонети на Шекспир“, както Клеър успя да прочете от мястото си. — Само за това се сетих.

Той наклони книгата и страниците се изплъзнаха, откъснати от корицата. Отрязани майсторски от двете страни на подвързията.

— Много хитро — каза Амели. — Ти им даде корицата, пълна с думи, които не искат, и запази важната част за себе си. Ами ако ти кажа, че търсят корицата, а не съдържанието?

Шейн изглеждаше поразен.

— Трябваше да поема риска.

— Мъдър ход — отбеляза тя. — Всъщност аз ви казах, че Оливър е недоволен, и причината е, че допусна това… — тя кимна към страниците — да се изплъзне между пръстите му. Затова ми се наложи да дойда при теб за услуга.

Очите му светнаха и той каза:

— Услуга? Нещо като сделка?

— Да, Шейн. Ще сключа сделка за това, което държиш в ръката си, и те уверявам, че е единствената важна сделка, тъй като аз съм единственият важен вампир. Ще взема книгата и ще унищожа последния писмен документ как се създават вампири, което ще ми осигури продължително оцеляване, тъй като враговете ми няма да посмеят да се надигнат срещу мен. — Тя се облегна на възглавничките, като внимателно го наблюдаваше. — В замяна на това ти и всички в тази къща ще получите моята Защита за колкото дълго време решите да се възползвате. Това ще анулира всякакви други по-незначителни договори, които сте сключили, като например споразумението ти с Оливър чрез Брандън.