Рейчъл Кейн - Стъклени къщи

— Приятел — каза Ричард уморено, — не съм в настроение. Не съм спал от трийсет и шест часа, сестра ми е луда…

— Хей! — изропта Моника.

— … и ти не си голямата ми любов от гимназията.

— Той не е голямата ми любов от гимназията, Ричард!

— Работата е там, че не ми пука нито за теб, нито за приятелите ти, нито за проблемите ти, защото за мен в това няма нищо лично. Моника ще те убие, защото е луда. Аз ще те убия, защото ме предизвикваш. Разбрахме ли се?

— Е, въпросът е малко личен — каза Шейн.

Ричард се прицели право в Клеър. Не беше много по-различно, но тя го усети, все едно бе в светлината на прожектора, а не в сянка, и чу Шейн да казва:

— Пич, шегувам се, разбра ли? Шегувам се.

Тя не смееше да мигне или да отмести поглед от пистолета. Мислеше, че ако продължи да се взира в него, това би му попречило да я застреля. Знаеше, че няма смисъл, но…

С периферното си зрение видя как Шейн се протяга зад гърба си и изважда книга от рафта. С черна кожена подвързия. О, не. Той наистина ще… но не бива. Не и след всичко, което преживяха. Макар и да нямаше отговор как би могъл да го избегне.

Шейн повдигна лявата си ръка да покаже, че не държи нищо в нея, и подаде черната Библия с дясната си ръка.

— Това ли е? — попита Ричард.

— Заклевам се!

— Моника, вземи я.

Тя я взе, като изгледа намръщено Шейн.

— Ти не си голямата ми любов от гимназията, идиот такъв.

— Страхотно. Значи мога да умра щастлив.

— Ще застрелям следващия, който проговори, освен сестра ми — каза Ричард. — Моника?

Тя отвори Библията.

— Има дупка в нея. И друга книга. — Спря и започна да я разглежда. — О, боже! Това наистина е книгата. Убедена бях, че ни будалка.

— Не е толкова глупава. Дай да видя.

Моника наклони отворената Библия към него и у Клеър изчезна и последната надежда, защото това бе корицата с издраскания гравиран символ.

Шейн го бе направил. Предаде книгата. Някак си очакваше по-добър развой на нещата.

— И така. Квит сме, нали? — напрегнато запита Шейн. — Няма да стреляш?

Ричард се пресегна, взе Библията от Моника, затвори я и я сложи под мишница.

— Без стрелба — съгласи се той. — Не се шегувах. Ще те убия, ако ме предизвикаш. Така че, благодаря, не ми трябва да пиша обяснения.

Той мина край Шейн, отправи се към стълбите и заслиза.

— Хей, чакай! — каза Шейн. — Няма ли да си вземеш и откачената сестра?

Ричард спря и въздъхна.

— Добре. Моника, хайде тръгвай.

— Не искам — заинати се тя. — Оливър ми каза, че са мои.

— Оливър го няма, а аз съм тук и ти казвам, че трябва да вървим. Веднага. — Когато тя не помръдна, той се обърна. — Веднага. Върви, ако не искаш да се пържиш.

Тя подигравателно изпрати въздушна целувка на Клеър и Шейн.

— Даа. Приятно барбекю!

Моника последва брат си по стълбите. Джина тръгна след нея, само Дженифър остана и имаше странно безпомощен вид дори с нож в ръка. Наведе се и го остави на пода, повдигна ръце и каза:

— Моника подпали пожар. Трябва да се измъкнете, докато е време, и бягайте, колкото сили имате. Вероятно няма да ви помогне, но… съжалявам.

След което си отиде. Шейн гледа вцепенен след тях за миг, после коленичи до Ева.

— Хей. Добре ли си?

— Подремвам си — рече Ева. — Помислих, че ако остана на пода, за вас ще е по-лесно. — Но беше изплашена. — Помогни ми да стана.

Шейн и Клеър я хванаха от двете страни и я изправиха. Тя замаяно се олюля.

— Правилно ли разбрах? Ти всъщност предаде книгата.

— Можеш ли да си представиш, направих го! И затова останахте живи! Мрази ме, ако искаш!

Щеше да каже и още нещо, но спря, намръщи се и кимна към коридора.

Тънка струйка дим се виеше изпод вратата на спалнята на Клеър.

— О, боже! — възкликна тя и хукна към стаята. Дръжката бе гореща. Тя веднага я пусна и се отдръпна. — Трябва да се махнем от тук.

— Вярваш ли, че ще ни оставят да се измъкнем? — попита Шейн. — Няма начин да оставя тази къща да изгори. Ами Майкъл? Той не може да я напусне.

Дори не се бе сетила за това. Бе потресена. Майкъл е в капан. Ще умре ли, ако къщата изгори? Възможно ли е?

— Пожарни! — извика тя. — Навън има пожарни коли…

— Да, за да пазят от пожар всичко наоколо — каза Ева. — Бъди сигурна. Това е удобното решение за тях. Стъклената къща лумва в пламъци заедно с проблемните й обитатели. Никой няма да ни се притече на помощ.

— Тогава ние ще трябва да си помогнем — каза Шейн. — Хей, Майкъл! Тук ли си?

— Тук е — каза Ева. — Студено ми е.

— Можеш ли да направиш нещо?