Рейчъл Кейн - Стъклени къщи

— Недей! — извика Лилиан и вдигна ръце да се защити, а Шейн свали бухалката.

— По дяволите — изплю се той с отвращение. — Не мога да ударя момиче. Ето, Клеър. Ти я удари.

Хвърли й бухалката. Клеър я хвана и тромаво зае позиция за батиране, като съжали, че не бе полагала особено старание в часовете по физическо. Лилиан пак изпищя и се втурна през отворената врата в стаята на Ева. Ева, която идваше по стълбите, също изпищя, но по различна причина.

— Ей! Това е моята стая, кучко! — И тя връхлетя в стаята, сграбчи Лилиан за косата, завъртя я, изхвърли я в коридора, после я изтика към стълбите. — Майкъл! Тази трябва да изхвърчи навън!

И отново я бутна. Лилиан, залитайки, слезе по стълбите, пак изпищя, после скоростно напусна къщата с ускорителния тласък от Майкъл.

— Проверете стаите — задъхано нареди Шейн. — Щом една се е промъкнала, сигурно има и още. Не рискувайте. Викайте за помощ!

Клеър кимна и забърза към стаята си. Там бе тихо, слава богу, прозорците бяха невредими, не се виждаше никой скрит в гардероба или под леглото. Същото важеше и за банята, макар че се поизплаши от завесата на душа. Чу трясък от другата стая. Шейн бе открил някого. Тя изтича в коридора да му се притече на помощ, после се поколеба като видя, че вратата на Ева е открехната. Преди малко тя я бе затворила.

Отвори я бавно, много тихо и се огледа зад вратата… До стената видя Ева и Миранда, която бе опряла нож в гърлото й. Клеър първо забеляза синините и белезите от ухапване по врата, после видя бледите сини очи, когато момичето обърна глава към нея.

— Недей! — каза Миранда. — Трябва да го направя. Чарлс така казва. За да спра виденията. Искам да спрат, Клеър. Разбираш, нали?

— Пусни я, Миранда. Моля те. — Клеър с мъка преглътна и влезе в стаята. От хола се чуваше борбата. Шейн и Майкъл бяха заети. — Ти не искаш да нараниш Ева, тя ти е приятелка.

— Много ми се насъбра — рече Миранда. — Толкова хора умират, а аз нищо не мога да направя. Чарлс каза, че това ще помогне да се отърва от виденията. Трябва само да…

— Какво? Да убиеш Ева? Стига, ти не искаш… не искаш да… — Изплашена погледна към Ева за помощ. Едно бе сигурно — бледият вид на Ева не се дължеше на грима.

— Да — каза тихо Ева. — Аз съм ти приятелка, Мира. Знаеш го.

Миранда толкова силно тръсна глава, че тъмната й коса се развя. Ножът потрепна до гърлото на Ева и тя силно стисна очи, прошепна нещо, което прозвуча като „Чарлс“, и когато отново отвори очи, изглеждаше различно. Не бе изплашена, бе съсредоточена.

Ще направи нещо. Трябва да…

Клеър нямаше време да довърши мисълта си, просто се задейства, когато Ева замахна и удари Миранда по лакътя. В момента, в който ножът се отдалечи от гърлото на Ева, Клеър сграбчи кичур от косата на Миранда и дръпна силно, като я повлече назад. Миранда изпищя и яростно замахна към тях. Вдигнатата ръка на Ева бе порязана и потече кръв, а Клеър се дръпна назад, ахна изненадана, но продължаваше да държи косата на Миранда, като се опитваше да стои далеч от ножа.

Миранда замахна с ножа и отряза кичура коса само на сантиметри от кокалчетата на пръстите на Клеър.

О, не…

Миранда се спусна към нея с вдигнат нож, а Клеър се блъсна в черното нощно шкафче, падна на черната атлазена завивка и видя насочения към нея нож.

— Хей! — извика Ева, завъртя Миранда и силно я зашлеви два пъти през лицето. Когато Миранда се опита да я наръга с ножа, тя удари ръката й в стената и изви китката й, докато Миранда не отвори юмрук и ножът тупна на дървения под.

Миранда се разплака. Издаваше безнадеждни и безпомощни звуци, и ако Клеър не бе така ядосана и изплашена, можеше и да я съжали.

— Не искам повече тези видения, не искам… той каза, че ще ги спре…

Ева я сграбчи за ръката, отвори вратата на дрешника, напъха Миранда вътре и подпря един дървен стол под дръжката, за да не се отваря. Бе вбесена и наистина наранена. От ръката й течеше кръв навсякъде — не шуртеше на струйка, но течеше доста обилно. Клеър грабна една черна хавлиена кърпа, която лежеше на бюрото, и я притисна към раната. Ева примигна, сякаш бе забравила за нея и я задържа.

— Може би той просто я е омагьосал. Като теб, когато… — Ох, може би не бе тактично да повдига въпроса, помисли Клеър.

— Затова я зашлевих — каза Ева. — Но не мисля, че е само това. Миранда винаги си е била малко луда. Само че си мислех… е, не я мислех за чак толкова луда.

Ева изглеждаше по-добре. Цветът на лицето й все пак се върна, но веднага след това Клеър помисли, че тя изглежда твърде добре.