Рейчъл Кейн - Стъклени къщи

Майкъл и дума не пророни, но присви очи.

— О, по дяволите! — прошепна Шейн. — Няма да посмеят.

— О, напротив — каза Майкъл. — Ще го направят. Ако тази книга е толкова важна, ще направят всичко, за да я получат.

Лицето на Оливър изведнъж се появи на прозореца. Всички изпищяха, дори и Майкъл, и се дръпнаха. Шейн се опита да скрие Клеър зад себе си. Тя го плесна, за да я пусне.

Искаше да чуе какво има да казва Оливър.

— Почти пет часа е — каза Оливър. Стъклото на прозореца заглушаваше гласа му. — Времето ни изтича, Майкъл. Или ме поканете вътре и ми дайте книгата, или ще стане много неприятно.

— Чакай! — Клеър сви ръце в юмруци. — Искам нещо в замяна.

Оливър я огледа и отхвърли предложението й.

— Съжалявам, скъпа, но тази възможност бе пропиляна. Сега играта загрубя. Или дайте книгата, или ще дойдем да си я вземем. Уверявам те, че това е най-доброто предложение, което ще получите в този живот.

Майкъл рязко дръпна щорите.

— Шейн! Ти, Ева и Клеър вървете в стаята до килера. Бързо!

— Няма начин! — заяви Ева. — Няма да те оставя.

Той я хвана за ръка и вторачи поглед в нея така, че на Клеър й омекнаха краката, макар да бе на известно разстояние.

— Те не могат да ме наранят, освен ако не наранят самата къща. Не могат да ме убият, освен ако не разрушат къщата. Разбираш ли? Вие сте уязвимите. И аз искам да сте в безопасност.

Целуна ръката й, погледна срамежливо към Шейн и Клеър и после я целуна по устните.

— Хм — обади се Шейн. — Досещах се. — Той хвана Клеър за ръка. — Майкъл е прав. По-добре да ви заведа на сигурно място, момичета.

— Шейн, ти също.

— Няма начин.

— Сега не е време да доказваш каквото и да е, пич. Просто се погрижи за тях. Аз мога да се грижа за себе си.

Може би — помисли си Клеър. А може би просто искаше да не са там, в случай че не успее.

И в двата случая нямаше възможност да протестира. Шейн ги заведе с Ева в кухнята, натовари ги с вода и пакетирана храна като вафли и разни десертчета и им помогна да занесат нещата в тъмното мрачно скривалище, където Клеър бе прекарала първото си утро в Стъклената къща.

Клеър не бе сигурна дали Шейн следва съветите на Майкъл, сигурно бе така, но тъкмо внасяха и последните запаси през малката тясна врата, когато се чу силен трясък от счупено стъкло в дневната.

— Какво, по дяволите, става? — изтърси Шейн и се измъкна навън да провери. Клеър тръгна след него, а когато се обърна, видя, че Ева ги следва.

Но не стигнаха далеч, защото прозорецът на кухнята се разби на парченца и Клеър и Ева се обърнаха да погледнат.

Там стоеше Оливър. Чуха, че се чупят още стъкла из цялата къща.

— Момичета — каза той. — Съжалявам, че се налага да правя това. Наистина. Но не ми оставяте избор. Последна възможност. Поканете ме да вляза и всичко ще завърши мирно.

— Ухапи ме! — подразни го Ева. — О, почакай… не можеш, нали? Не и от там.

Очите му блеснаха, а зъбите се показаха. Плашеше ги. Така плашат гърмящите змии, когато тракат с опашки, и кобрите, когато разперят кожата на главата си. Недвусмислено им показваше, че не са му забавни.

— Книгата или животът — каза той. — Това е единственото предложение, което ще получиш, Клеър. Предлагам бързо да вземеш решение.

— Няма страшно — каза Ева. — Не могат да влязат.

Оливър кимна, посивялата му чуплива коса се развяваше на топлия нощен вятър.

— Вярно е — каза той. — Но не съм сам.

И се дръпна, а един полицай в униформа счупи останалата част от прозореца с палка и скочи на перваза, за да влезе.

Ева и Клеър изпищяха и побягнаха.

Дневната бе осеяна със счупени мебели, разпилени хартии и боричкащи се тела — Шейн удари някакъв мъж в черно сако, който изхвръкна през прозореца и падна в ръцете на ръмжащи вампири. Майкъл се биеше с други двама, които сам вдигна и изхвърли. Когато Ева и Клеър се втурнаха в стаята и едната пое на ляво, а другата надясно, полицаят, който ги преследваше, се натъкна на Майкъл и също бе изхвърлен.

— Влизат! — Ева изпищя, затръшна вратата на кухнята и я залости като постави стол под дръжката. Майкъл грабна най-близкия библиотечен шкаф, не този с Библията, забеляза Клеър, и го издърпа, за да закрие прозореца, после го подпря и с дивана.

— На горния етаж! — извика той. — Вървете!

Шейн грабна Клеър за ръка и хукна по стълбите, почти я влачеше и тя пропусна едно стъпало, спъна се, като повлече и него, точно навреме обаче, защото бухалката, която бе насочена към главата му, не улучи, а се удари в стената и се чу трясък от дърво. Някой се криеше най-горе на стълбите. Бе висока жена. Шейн грабна бейзболната бухалка и я заплаши с нея, като я прогони по коридора. Клеър позна Лилиан, едно от момичетата в общежитието.