Рейчъл Кейн - Стъклени къщи

На ъгъла, под светлината на уличната лампа, стоеше вампир. Брандън. Просто си стоеше, със скръстени ръце, облегнат на електрическия стълб, сякаш разполагаше с всичкото време на света.

Той им изпрати въздушна целувка, обърна се и се отдалечи.

Шейн му показа среден пръст и почти изблъска Клеър през прага.

— Никога не спирай навън!

— Ти каза, че съм получила Разрешително!

— То не е придружено от писмена гаранция!

— Ти какво му обеща? — извика тя.

Шейн затръшна силно вратата, мина край нея и се отправи към коридора, но Майкъл му препречи пътя. И Майкъл изглеждаше вбесен.

— Отговори й — каза той. — Какво, по дяволите, си направил, Шейн?

— Ооо, сега ти пука? А къде беше, пич? Аз звънях! Дойдох да те търся, по дяволите, дори си позволих да отключа стаята ти!

Сините очи на Майкъл гледаха ту Шейн, ту Клеър.

— Имах работа за вършене.

— Имаше работа за вършене, така ли, пич? Все едно. Нямаше те, а аз трябваше да се оправям някак. И оправих нещата.

— Шейн. — Майкъл се протегна, хвана го за ръката и го спря. — Тя заслужава отговор. Ние заслужаваме отговор.

Зад него Ева се появи от ъгъла със скръстени ръце.

Шейн се изсмя, кратко и остро.

— Обединяваш се с момичетата срещу мен? Удар под кръста, пич. Удар под кръста. Какво стана с мъжкото приятелство?

— Ева казва, че си разговарял с Брандън.

Клеър видя, че желанието за борба напусна Шейн.

— Да. Говорих. Налагаше се. Виж, те я заляха с киселина и проклетите полицаи дори не… трябваше да стигна до източника. Ти си ме учил така.

— Сключил си сделка с Брандън — каза Майкъл и Клеър усети тревожно потрепване в гласа му. — О, по дяволите, Шейн. Нали не си го направил?

Шейн сви рамене. Не поглеждаше Майкъл в очите.

— Пич, договорено е. Спокойно. Само два пъти. И той не може да ме изсмуче…

— Мамка му! — Майкъл се обърна и силно удари с ръка по дървената рамка на вратата. — Ти дори не я познаваш, човече! Не можеш да го превръщаш в кръстоносен поход!

— Не го правя!

— Тя не е Алиса! — изкрещя Майкъл и това бе най-силният крясък, който бе чувала в живота си. Клеър трепна и отстъпи. Видя, че зад него Ева също отстъпва.

Шейн не помръдна. Сякаш не можеше. Просто стоеше там, с наведена глава.

После пое дълбоко дъх, вдигна глава и срещна вбесения поглед на Майкъл.

— Знам, че не е Алиса — рече и гласът му бе тих, спокоен и студен. — Не се меси, Майкъл, и престани да ме смяташ за онова объркано хлапе, което познаваше в миналото. Знам какво правя. Ти не си ми баща.

— Аз съм единственото ти семейство тук! — Майкъл вече не крещеше, но Клеър усещаше, че в гласа му кипи гняв. — И няма да ти позволя да се правиш на герой. Не и в този случай.

— Няма да се наложи, ако се включиш и ми пазиш гърба!

Този път Шейн мина край него, изтича по стълбите и затръшна вратата на стаята си. Майкъл остана, загледан след него, докато Клеър не пристъпи напред. Тя замръзна, когато той я погледна, страхуваше се, че може би й е по-ядосан, отколкото на Шейн. В края на краищата вината бе нейна.

— Ела, седни — каза Майкъл. — Ще ти приготвя нещо за хапване.

— Не съм…

— Напротив, си. Седни. Ева, дръж я, ако трябва. — Той взе ръката й за секунда, стисна я и й направи път да отиде до дивана. Тя се отпусна на него с въздишка на облекчение и подпря глава с ръце. Боже, колко злочест ден. Бе започнал така… и Шейн… но…

— Ти нали разбираш какво направи Шейн? — попита Ева, като се настани до нея. — Каква сделка сключи той.

— Не. — Чувстваше се нещастна, бе й горещо и определено не й се ядеше. Но Майкъл не бе в настроение да приеме отрицателен отговор. — Нямам представа какво се случва.

— Шейн се е спазарил за два сеанса с Брандън, за да те остави на мира.

— Той… какво? — Клеър вдигна поглед смутена до болка. Шейн гей ли е? Изобщо не бе допуснала възможността…

— Сеанси. Ухапвания. — Ева изимитира вампирско озъбване. — Споразумението е Брандън да го ухапе… два пъти. Той не може, разбираш ли, да го убие. Не става дума за храна, а за удоволствие. И за власт. — Ева оправи плисираната си пола и се загледа намръщено в късите си, черни нокти. — Майкъл е прав да се ядосва. Да не убиеш някого не означава, че не го нараняваш. Брандън има много опит в сделките, а Шейн няма.

Тя някак си го бе разбрала — от начина, по който Шейн бе действал, по това, как Брандън ги бе наблюдавал и как Майкъл се бе ядосал. Шейн не бе казал на Брандън да стои настрана и не бе му дал някакво тъпо обещание. Шейн бе предложил да размени своя живот срещу нейния… или поне се бе изложил на риск.