Рейчъл Кейн - Среднощна алея

Може би съвсем малко.

Само колкото да издържи до края на деня. И без това не бяха останали много.

Не си остави време да размисли. Главата й щеше да се пръсне, устата й беше пресъхнала, мускулите я боляха. Искаше единствено да се почувства по-добре. Защото в този момент дори не бе сигурна, че ще изкара деня.

Изсипа в шепата си десет жалки кристалчета. Усети съблазнителен ягодов аромат и ги разбърка, гледайки как острите им ръбчета отразяват светлината. Приличаха на бонбони.

Това е наркотик , призна си тя най-сетне. И дори не е за теб, а за Миърнин. Какви ги вършиш? От него ти става лошо.

Ала преди това щеше да се почувства добре.

Тъкмо изсипваше кристалчетата в устата си, когато Моника блъсна вратата на тоалетната.

Клеър побърза да преглътне, при което се задави, и избърса ръка в крачола си. Знаеше, че има гузен вид. Моника, която се бе запътила към една от кабинките, спря и я погледна.

— Какво беше това?

— Кое?

Грешен отговор, почувства Клеър още докато го изричаше. Защо не бе казала „аспирин за главоболието ми“ или „ментови бонбони“? Изобщо не я биваше в лъжите.

После кристалите започнаха да действат и тя рязко си пое дъх, когато ги усети да изпращат химичното си послание по цялото й тяло. Във вените й сякаш потече лед, а светът изведнъж стана ярък, кристалноясен и — поне за миг — безболезнен.

Моника не беше вчерашна. Тя погледна към ръката, която Клеър продължаваше да трие в дънките си, после я изгледа изпитателно и бавно се усмихна.

— Човече, това трябва да си го бива. Зениците ти току–що станаха огромни — тя се приближи до Клеър и провери грима си в огледалото. — Откъде го взе?

Без да отговори, Клеър посегна към солницата, която бе оставила на ръба на умивалника. Моника се оказа по-бърза, грабна солницата и тръсна едно кристалче върху ръката си.

— Страхотно. Какво е?

— Нищо. Не е за теб — каза Клеър и посегна да си я вземе, ала Моника се отдръпна.

— О, аз пък мисля, че е точно за мен. Особено щом толкова държиш да си го получиш обратно.

Клеър реагира, без да се замисли. Мозъкът й работеше толкова бързо, че само за миг тя притисна Моника към стената, изви ръката й и издърпа солницата от пръстите й, без да й даде време дори да извика.

Моника си оправи дрехите и отметна косата си назад. В очите й се беше появил налудничав блясък, бузите й бяха порозовели. Това й харесваше.

— Ах, ти, глупава кучко — процеди тя задъхано. — Току–що допусна огромна грешка. Значи от него ставаш по-бърза. И бас държа, че си го взела от вампирите. Което означава, че е мое.

— Не — каза Клеър.

Знаеше, че здравата бе оплескала нещата, ала с говорене само щеше да влоши положението. Тя прибра солницата в раницата си, дръпна ципа, преметна я през рамо и понечи да си тръгне.

Ръката й вече беше на бравата, когато чу Моника да казва:

— Шейн все още е в Интензивното.

Имаше нещо в гласа й, нещо в начина, по който го изрече… Клеър бавно се обърна към нея.

— Което означава, че все още не е вън от опасност. Интересно е колко бързо може да се влоши състоянието на човек. Ако например му дадат грешните лекарства. От това спокойно може да се умре. Веднъж по новините имаше репортаж за това — усмивката на Моника беше неприкрито зла. — Адски неприятно ще ми е, ако нещо такова се случи с Шейн.

Клеър бе обзета от най-дивия леден импулс, който бе усещала някога. Копнееше да се нахвърли върху Моника, да разбие главата й в стената, да я разкъса на парченца. Виждаше се как го прави. Картината беше толкова ужасяваща, че рязко я върна на земята.

— Какво искаш? — попита тя с леко разтреперан глас.

В отговор Моника протегна ръката си със съвършен маникюр, повдигна вежди и зачака.

Клеър свали раницата от рамото си, извади солницата и й я подаде.

— Това е всичко, което имам, и няма откъде да взема повече. Дано се задавиш!

Моника изсипа няколко кристалчета в шепата си.

— Колко? И без глупости. Ако ми пробуташ свръх–доза, здравата ще загазиш.

— Най-много половината от това — каза Клеър и Моника върна част от кристалчетата в солницата.

Така вече беше добре. Клеър кимна.

Моника изсипа остатъка в устата си и си облиза ръката. Клеър съвсем ясно видя мига, в който кристалите започнаха да действат — очите на Моника се разшириха, а зениците й станаха огромни. Беше зловещо и Клеър усети, че я полазват тръпки, когато Моника започна да трепери.

Значи така изглежда отстрани?

Изглеждаше ужасно.