Рейчъл Кейн - Среднощна алея

Облечен в черен кожен тренчкот, черна шапка с широка периферия и черни ръкавици, Оливър пристъпи в бараката. На устните му играеше широка вампирска усмивка.

— Е, това ми подейства наистина страшно освежаващо.

Той издърпа Майкъл и му помогна да седне до Клеър, след което застана пред тях.

— Можеше да дойдеш по-бързо — прошепна Майкъл, който бе започнал да се съвзема от парализата, макар че целият трепереше.

Клеър го прегърна, а той бръкна в джоба си, извади носна кърпичка и я притисна към шията й. Клеър дори не бе усетила, че кърви.

Без да им обръща никакво внимание, Оливър се насочи право към двамата Фентън, които се мъчеха да се доберат до вратата. Той ги изпревари със свойствената за всички вампири змийска бързина и Клеър потръпна при вида на израженията, изписали се по лицата на двамата.

Те знаеха какво ги чака.

— Не се тревожете — каза Оливър. — Ще получите справедлив процес. Тъй като Самюел не загина, а и днес също се провалихте, няма да ви изгорим.

Той посегна към китката на Кристин Фентън, разкъса ръкава й и оголи сребърната й гривна. Макар украшението да прилягаше плътно към ръката й, Оливър с лекота провря пръст между метала и кожата, разкопча го и го пусна в джоба си, после стори същото и с полицай Фентън.

Мястото, скривано допреди малко от гривните, имаше нездрав, блед цвят, а Кристин Фентън не спираше да го потърква, сякаш допирът на хладния въздух до голата кожа й причиняваше болка.

— Поздравления — каза Оливър. — Освобождавам ви от договорите ви.

После сграбчи Кристин. Остри и бели, вампирските зъби проблеснаха в устата му, когато я блъсна към стената и я ухапа.

Клеър зарови лице в гърдите на Майкъл. Той сложи ръка на главата й и я задържа така, за да не вижда как Кристин Фентън умира.

Въпреки това Клеър чу как тялото й се свлече на пода, а после и жестокия, плътен глас на Оливър:

— Твой ред е.

Последва остър звук и още едно тяло тупна на земята.

Майкъл я пусна, ала Клеър не погледна натам. Просто не можеше.

Вместо това погледна към Оливър, който се взираше в Травис Лоу. Инспекторът тъкмо бе започнал да идва на себе си.

— Ами този? Приятел или враг?

Без да чака отговор, той сграбчи Лоу за яката и го вдигна във въздуха.

— Приятел! Приятел! — трескаво извика Клеър и видя как очите на Лоу се затварят с облекчение. — Партньорът му е отвлечен. Мисля, че са го затворили някъде.

Оливър сви рамене с неприкрито безразличие и след като пусна Лоу на пода, бавно се завъртя в кръг.

— Имаше още един. Къде е? — Той си пое дълбоко дъх и се изкашля отвратено. — Джейсън. Така значи.

Очевидно, докато Оливър се разправяше с двамата Фентън, Джейсън бе изскочил навън, без Майкъл да му попречи. Може би, защото бе твърде слаб, може би, защото се тревожеше за Клеър. Каквато и да беше причината, Джейсън го нямаше.

— Ще го открия — каза Оливър. — Търпях го, докато не застрашаваше нашите интереси, но вече стига.

И като подхвърли на Майкъл и Клеър едно „Вървете си у дома“, той излезе навън, без да поглежда назад. Трима убити, а на него дори окото му не мигна.

Травис Лоу успя да седне и улови главата си с две ръце.

— Ненавиждам Тейзъри — простена той, после вдигна кървясалите си очи към Клеър. — Добре ли си? Дай да видя врата ти.

Клеър махна кърпичката, по която имаше само няколко капки кръв. Всъщност китката й беше по-зле, така че Клеър я превърза, като си мислеше, че ще трябва да купи няколко чифта нови кърпички на Майкъл. Нямаше идея защо си мисли за подобни неща в такъв момент. Може би копнееше за нещо нормално.

Защото това, което се случваше около нея, определено не беше нормално.

Майкъл се изправи и помогна първо на Клеър, а после и на Лоу да станат. След това извади ключовете на колата си и ги подхвърли на Лоу.

— Докарай я до вратата с багажника напред, отвори го и свирни с клаксона, когато си готов.

Лоу кимна и излезе под ярките слънчеви лъчи. Майкъл положи ръце върху раменете на Клеър и я изгледа продължително, после стисна лицето й между дланите си.

— Повече не го прави.

— Нищо не съм направила. Просто приех един полицай да ме откара вкъщи, това е всичко…

— Не това — каза Майкъл. — Имах предвид Миърнин. Не го прави повече. Не ходи при него. Следващия път ще те убие.

Знаеше къде е била. Е, навярно не е било особено трудно да разбере.

— Не трябваше да идваш — каза тя. — Ясно бе, че е капан. Да не си полудял?

— Повиках Оливър.

— Не си го направил!

— Е, подейства, нали?