Рейчъл Кейн - Среднощна алея

Клеър погледна към мъртвите тела на пода.

— Аха.

На Майкъл сякаш внезапно му прилоша и той отвори уста, за да каже нещо, ала в този миг отвън се разнесе звукът на клаксон.

— Колата е тук.

Клеър кимна и се запъти към ослепителното слънце. Нещо прошумоля покрай нея и капакът на багажника се хлопна, преди тя да бе направила и две крачки.

Много бавно Клеър стигна до колата и се настани на мястото до шофьора. Уморена, изтръпнала от болка и обзета от глупавото желание да избухне в плач, тя не проговори през целия път.

Джоу Хес бил в съборетината на улицата, която двамата с Лоу бяха посетили по-рано през деня, заключен в един килер. Бил мръсен, едната му ръка била счупена, имал и две пукнати ребра — това им съобщи два часа по-късно инспектор Лоу, който го бе измъкнал оттам. Клеър искаше да се зарадва, ала сривът, който бе започнал още преди да си тръгне от Миърнин, все повече изцеждаше силите й. Беше й лошо, чувстваше се празна и ужасно немощна и не можеше да събере достатъчно енергия дори за да посети Шейн в болницата. Майкъл каза на Ева, че е болна (което не беше далеч от истината), и тя си остана в леглото, зъзнейки, въпреки че бе увита с дебели одеяла, а в стаята беше топло. Всичко в главата й ту придобиваше неясни сиви очертания, ту засияваше с кристална яснота и тя нямаше представа колко дълго ще продължи това. По някое време през нощта главата й запулсира от остра, режеща болка и когато най-сетне заспа, вече се съмваше.

Телефонът й иззвъня в два часа следобед в неделя. Клеър тъкмо бе станала, за да отиде до тоалетната, както и да си вземе бутилка вода. Цялото тяло я болеше, не й бе останала и капчица сила.

— Къде си? — настоятелно попита някой от другия край на линията.

Клеър присви очи, за да види колко е часът, и прокара пръсти през сплъстената си, немита коса.

— Кой се обажда?

От слушалката се разнесе шумна въздишка.

— Дженифър е, идиотка такава! Чакам те в „Комън Граундс“. Смяташ ли да се появиш изобщо?

— Не — отвърна Клеър. — Болна съм.

— Виж какво, не ме е грижа даже да си на смъртно легло. Утре имам тест, който ще определи половината от оценката ми, така че си докарай задника тук още сега!

И Дженифър затвори. Клеър хвърли телефона на нощното си шкафче, при което той шумно издрънча, и седна, или по-скоро се свлече на леглото.

Не мога. Искам единствено да спя.

Откъм вратата се разнесе тихо почукване, после някой отвори предпазливо. На прага стоеше Ева, стиснала в ръце очукан пластмасов поднос, върху който имаше запотена чаша кола (очевидно току–що налята, защото още съскаше), сандвич и бисквита.

Както и една червена роза.

— Хапни — каза Ева и сложи подноса в скута на Клеър. — Човече, на това му се вика махмурлук!

— Махмурлук? — Клеър я погледна странно и отпи от колата; сладката, хладна течност й подейства добре. — Нямам махмурлук.

Ева поклати глава.

— Изпитала съм го на собствен гръб, вярвай ми. Хапни нещо, изкъпи се и ще се почувстваш по-добре.

Клеър кимна. Наистина усещаше наченки на глад и дори успя да преглътне две хапки от сандвича, преди умората да я връхлети отново. Тя реши да опита с бисквитата.

Душът й подейства страхотно и Ева се оказа наистина права — когато най-сетне се облече и изяде половината сандвич, вече се чувстваше почти жива.

Телефонът й отново иззвъня. Дженифър. Клеър изобщо не й даде възможност да се развика или да започне да я заплашва.

— Десет минути — отсече и затвори.

Не й се ходеше, ала да си стои в леглото, очевидно не помагаше особено, така че тя свали подноса на долния етаж, изми и него, и чашата, след което си взе раницата и се приготви да излезе.

— Къде, по дяволите, си мислиш, че отиваш?

Майкъл. Стоеше в коридора и й препречваше пътя към вратата с такъв вид, все едно пазеше райските двери. По ръцете му имаше бледорозови белези — явно още се оправяше от изгарянията. Клеър се замисли за това, колко много му трябваха ръцете, за да може да свири, и усети как я пробожда чувство на вина.

— Имам среща с Дженифър в „Комън Граундс“. Ще й помогна с ученето. Срещу заплащане.

— Е, пеша няма да отидеш, а аз не мога да те закарам.

— Аз мога — предложи Ева и застана до Клеър. — И без това трябва да отида на работа. Ким отново не се е появила. Току–що ми звъннаха. Малко извънредни часове няма да ми дойдат никак зле. Може дори да си позволим тако.

Майкъл не изглеждаше особено възхитен, но нямаше друг избор, така че кимна и се отмести от вратата. Ева се изправи на пръсти, за да го целуне, което отне известно време, докато накрая Клеър се прокашля и като погледна часовника си, се запъти към колата.