Рейчъл Кейн - Среднощна алея

— Е, какви сте вие? — попита тя, за да наруши мълчанието и да им попречи да забележат какво прави. — Ловци на вампири?

— Нещо такова — отвърна полицай Фентън.

— Не че си личи — изсумтя Клеър пренебрежително. — Бащата на Шейн дойде и за нула време изби всички вампири, които познавам. А вие какво сте направили?

— Затваряй си устата! — сопна се сестра Фентън. — Тук си само от няколко месеца. Нямаш никаква представа какво е да се живее в този град. Ще действаме, когато сме готови. Франк Колинс имаше добри идеи, но не мислеше в перспектива.

— Значи вие планирате революция? Не просто произволни нападения?

— Ще престанете ли да разгласявате плановете ни пред пленничката! — рязко се намеси Капитан Очевиден. — По дяволите, изобщо ли не гледате филми? Просто млъкнете!

— Тя няма да каже на никого — подхвърли полицай Фентън толкова нехайно, че Клеър усети как вътрешностите й се вледеняват.

Нямаха никакво намерение да удържат на обещанието, което бяха дали на Майкъл. Никой от двамата нямаше да си тръгне оттук жив.

Не го прави, Майкъл. Не идвай да ме спасяваш.

Ала петнайсет минути по-късно вратата се отвори с трясък и един вампир, покрит с дебело одеяло, влетя в бараката. Въздухът се изпълни с мирис на изгоряла плът още преди вампирът да затръшне вратата с крак и да се облегне на нея, борейки се да си поеме дъх. Обвиваше го гъст облак дим, а на няколко места под одеялото Клеър зърна почернялата му кожа.

— Крайно време беше — изръмжа полицай Фентън, грабна една черна пръчка от близката щайга и я заби в гърдите му.

За миг Клеър помисли, че е кол, ала когато изскочиха искри, а вампирът се свлече на земята, в хаос от одеяла и дим, тя разбра, че е Тейзър.

Капитан Очевиден извади дървен кол и обърна вампира по гръб. Клеър изпищя. Досега се бе опитвала да не мисли за него като за Майкъл, ала русата коса и формата на лицето му не можеха да бъдат сбъркани.

Сините му очи бяха отворени, ала той не бе в състояние да помръдне. Ръцете му бяха обгорени на много места, но беше жив…

Капитан Очевиден вдигна кола.

Клеър рязко се изправи и се завъртя надясно. Лявата й ръка все още бе завързана за стола, ала инерцията й помогна да го стовари със страшна сила в гърба на Капитана и той се блъсна в стената. Клеър сграбчи стола с две ръце и го вдигна пред себе си като щит, тъкмо навреме, за да избие Тейзъра, който полицай Фентън бе вдигнал срещу нея. Един от краката на стола се заби в корема на Фентън и той залитна назад, а Клеър извика за помощ.

Травис Лоу изруга и щракна чифт белезници върху китките на Джейсън.

— Сядай! — нареди той и извади пистолета си; изглеждаше мрачен и напрегнат, ала решителен. — Назад, Фентън. Ти също, Кристин. Обърнете се с лице към стената.

— Не можеш да го направиш — каза полицай Фентън. — Трав, ако се опиташ да ни попречиш…

— Знам, знам. Ще се разправите с мен. Ще гледам да не се напикая от страх — Лоу кимна на Клеър, която тъкмо развързваше последния възел, задържащ стола към ръката й. — Закопчай ги. Аз ще ти пазя гърба.

И той й подхвърли още два чифта белезници. Клеър не можа да ги задържи и те се изплъзнаха от изтръпналите й пръсти. Тя се наведе да ги вдигне и в този миг Капитан Очевиден, който макар и паднал, все още не беше вън от играта, се пресегна през неподвижното тяло на Майкъл и я сграбчи за крака. Клеър изпищя и загуби равновесие, а Капитана я издърпа към себе си.

Лоу се обърна с вдигнат пистолет, ала беше твърде късно. Капитан Очевиден имаше нож — дълго, зловещо оръжие, което се долепи до гърлото на Клеър, точно под брадичката й. Острието, първо студено, а после неприятно топло, притисна нежната й кожа.

— Пусни го, Джеф — излая Лоу и заплашително пристъпи напред. — Сериозно говоря. Пусни ножа.

И тогава електрическия заряд от Тейзъра го блъсна в гърба. Пред очите на Клеър тялото му бе разтърсено от мощни конвулсии и той се свлече на пода. Клеър усети, че я обзема паника.

Сега ще ни убият. Ще убият и трима ни.

Всъщност — четирима, ако броеше и Джоу Хес, когото държаха в плен някъде другаде.

Изведнъж нещо изпращя и от стената до главата на Капитан Очевиден изскочи бледа, силна ръка и го сграбчи. Дъските се строшиха и Капитан Очевиден бе издърпан назад. Клеър усети как острието се плъзва по гърлото й, ала натискът беше изчезнал. Ножът издрънча на пода, а Капитана размаха ръце, борейки се да запази равновесие. Само след миг той бе извлечен под ярките слънчеви лъчи и отвън се разнесе сух, пращящ звук.