Сара Маас: Среднощна корона

Книга втора от поредицата "Стъкленият трон".

Люлеещите се от бурята капаци на прозорците бяха единственият знак за преминаването и. Никой не бе забелязал как прескача градинската стена на мрачното имение, нито пък бе чул как изкачва водосточната тръба и влиза през прозореца в коридора на втория етаж. Ужасната гръмотевична буря и вятърът, идващ от морето, бяха идеалното прикритие.

Кралският шампион се заслони в една ниша, щом чу звука от приближаващи стъпки. Скрита зад черна маска и качулка, тя се сля със сенките и се превърна в поредната ивица мрак. Една слугиня мина покрай отворения прозорец и промърмори нещо, докато го затваряше. Няколко секунди по-късно изчезна по стълбището в другия край на коридора. Така и не забеляза мокрите следи по пода.

Блесна мълния, която освети помещението. Асасинът си пое дълбоко въздух и отново си припомни плана, който бе запаметила през трите дни внимателно наблюдение на имението в покрайнините на Белхейвън. И от двете страни на коридора имаше по пет врати. Спалнята на лорд Нирал бе третата отляво.

Заслуша се, за да прецени дали няма да се появят още слуги, но къщата остана тиха, докато навън бурята бушуваше.

Продължи напред по коридора безшумна като призрак. Вратата на спалнята на лорд Нирал се отвори с тихо скърцане. Асасинът изчака следващия тътен на гръмотевиците, преди да затвори след себе си. Блесналата мълния разкри двете фигури в леглото с балдахин. Лорд Нирал бе на не повече от трийсет и пет, а красивата му тъмнокоса жена спеше дълбоко, облегнала глава на раменете му. Какво ли бяха сторили, за да разгневят краля толкова, че да пожелае смъртта им?

Приближи ъгъла на леглото. Не бе в позиция да задава въпроси. Работата и бе да се подчинява. От това все пак зависеше свободата и. С всяка следваща крачка отново и отново си припомняше плана.

Мечът и излезе от ножницата със звук по-тих и от шепот. Тя си пое дълбоко въздух и се подготви за това, което и предстоеше.

Лорд Нирал отвори очи колкото да види как кралският шампион вдига меча си над главата му.

Селена Сардотиен вървеше надолу по коридорите на стъкления замък в Рифтхолд. Тежката торба, която стискаше в ръката си, се поклащаше при всяка нейна стъпка и я удряше в коленете. Въпреки качулката на черния плащ, която скриваше голяма част от лицето и, стражите не я спряха по пътя u към съвещателната зала на краля на Адарлан. Те много добре знаеха коя е тя и каква е работата, която върши за него. Като кралски шампион тя имаше по-висок ранг. Всъщност в замъка бяха останали малцина по-висшестоящи. А онези, които не се бояха от нея, бяха още по-малко.

Тя приближи отворените стъклени врати, а плащът се развя зад гърба и. Стражите от двете страни изпънаха рамене, когато тя им кимна на влизане в залата. Черните u ботуши стъпваха почти безшумно по червения мраморен под.

На стъклен трон в центъра на залата седеше кралят на Адарлан, а черните му очи се спряха на торбата, поклащаща се в ръцете и. Точно както и предишните три пъти, Селена падна на едно коляно пред трона и сведе глава.

Дориан Хавилиард стоеше зад трона на баща си и тя усещаше сапфирените му очи върху себе си. На стълбите пред подиума, както винаги между нея и кралското семейство, бе Каол Уестфол, капитанът на стражата. Погледна го иззад сянката на качулката си, като изучаваше чертите на лицето му. Ако се съдеше по изражението му, тя бе напълно непозната за него. Това бе част от игра, в която през последните няколко месеца и двамата бяха станали майстори. Каол може и да бе неин приятел и някой, на когото има доверие, но все пак бе капитан на стражата и преди всичко носеше отговорността за живота на кралското семейство.

- Стани - рече кралят.

Селена вдигна брадичка, докато се изправяше, и свали качулката си. Кралят u махна с ръка, а обсидиановият му пръстен заблестя на светлината на следобедното слънце.

- Свърши ли работата?

Селена пъхна облечената си с ръкавица ръка в торбата и хвърли отсечената глава към него. Никой не каза нищо, когато мъртвата плът тупна зловещо върху мрамора. Търкулна се и спря досами подиума, а млечнобелите очи се втренчиха в пищния полилей над нея.