Сара Маас - Среднощна корона

Селена сви рамене при въпроса на Нехемия и прибра ръце в джобовете си.

- Кралят смята, че Арчър е част от някакво тайно движение срещу него. Движение от Рифтхолд, което иска да го свали от трона.

- Никой не би имал дързостта. Бунтовниците се крият в планините и горите - на места, където местните могат да им помогнат и да ги скрият. Рифтхолд би бил смъртоносен капан.

Селена отново сви рамене, точно когато Лапичка се върна с пръчката, за да u я хвърлят отново.

- Очевидно не е така. И кралят има списък с хора, които смята за ключови фигури в това движение.

- А ти смяташ да ги избиеш всичките? - Тъмното лице на Нехемия леко пребледня.

- Един по един - отвърна Селена, като метна пръчката колкото се може по-надалече в мъглата. Лапичка се стрелна подире u, а сухата трева и остатъците от снега, навят през последната буря, започнаха да хрущят под краката u. - Ще ми разкрива имената им един по един. Вижда ми се прекалено драматично. Щом обаче пречат на плановете му...

- Какви планове? - попита Нехемия.

- Надявах се ти да знаеш - намръщи се Селена.

- Не зная.

Настъпи неловко мълчание.

- Ако научиш нещо... - започна Нехемия.

- Ще видя какво мога да направя - излъга Селена. Не бе сигурна дали наистина иска да разбере какво е намислил кралят и дали би го споделила с някой друг. Това бе егоистично и може би глупаво, но тя не можеше да забрави предупреждението, които u бе отправил.

Че ако го предаде, ще убие Каол.

А после Нехемия.

А накрая и семейството u.

И всичко това - всяка инсценирана смърт, всяка лъжа - ги излагаше на риск.

Нехемия поклати глава, но не каза нищо. Когато принцесата, Каол или дори Дориан я погледнеха по този начин, u се струваше, че не може да го понесе. Те обаче също трябваше да вярват в лъжите u. Заради собствената им безопасност.

Нехемия започна да кърши ръце, а очите u станаха далечни. Селена често бе виждала това изражение през последните месеци.

- Ако се тревожиш за мен...

- Не - отвърна Нехемия, - ти можеш и сама да се грижиш за себе си.

- Какво има тогава?

Стомахът на Селена се сви. Ако Нехемия u заговореше отново за бунтовниците, не знаеше дали ще издържи. Да, тя искаше да се освободи от краля - и като негов шампион, и като дете на поробен народ, - но не искаше да се забърква в заговорите, които се крояха в Рифтхолд, нито пък да споделя отчаяните надежди на бунтовниците. Да се изправи срещу краля бе глупаво. Всички, които го правеха, биваха унищожени.

Нехемия обаче каза:

- Изпращат все повече хора в лагера на смъртта в Калакула. С всеки изминал ден там пристигат нови бунтовници от Ейлве. Повечето смятат за чудо това, че изобщо са живи. След като войниците избиха петстотин от тях, моите хора се страхуват. -Лапичка отново се върна. Този път Нехемия взе пръчката от устата на кучето и я метна в мъглата. - Но условията в Калакула...

Тя направи пауза, като вероятно си мислеше за трите белега, обезобразили гърба на Селена. Постоянно напомняне за жестокостта в солните мини на Ендовиер... както и че макар да е свободна, хиляди все още се мъчат и умират там. А за Калакула се говореше, че е дори още по-отвратителен лагер от Ендовиер.

- Кралят не желае да говори с мен - каза Нехемия, докато си играеше с една от тънките си плитки. - Три пъти го молих да обсъдим условията в Калакула и три пъти ми отвърна, че е прекалено зает. Зает с това да ти намира жертви.

Селена се изчерви от горчивината в гласа на Нехемия. Лапичка отново се върна, но когато Нехемия взе пръчката, я задържа в ръка.

- Трябва да направя нещо, Елентия - рече тя, като използва името, което даде на Селена в нощта, когато момичето u разкри, че е асасин. - Трябва да помогна на хората си. Кога събирането на информация става безплодно? Кога трябва да действаме?

Селена преглътна. Думата „действаме“ я плашеше повече, отколкото искаше да признае. Повече дори от думата „планове“.

Лапичка седна в краката им и замаха с опашка в очакване да u хвърлят пръчката.

Но когато Селена отново не каза и не обеща нищо, както винаги, когато Нехемия u говореше за тези неща, принцесата пусна пръчката на земята и тихо тръгна към замъка.

Селена изчака стъпките на Нехемия да заглъхнат и въздъхна. След няколко минути трябваше да се види с Каол за сутрешното им бягане, но после... после отиваше в Рифтхолд. Арчър можеше да почака до следобеда.

Все пак кралят u бе дал цял месец и въпреки въпросите за Арчър, които я очакваха, тя заслужаваше да разпусне.

А и имаше пари за харчене.