Сара Маас - Среднощна корона

Дориан извърна поглед от главата, а Каол втренчи поглед в асасина.

- Съпротивляваше се - рече Селена.

Кралят се приведе напред, като огледа белязаното лице и разреза на врата.

- Почти не мога да го позная.

Селена се усмихна студено, макар гърлото u да се сви.

- Отсечените глави не понасят добре дългия път. - Тя отново бръкна в торбата си и извади ръка. - Ето го и пръстена с печата му.

Опита се да не мисли за разложената плът, чиято смрад ставаше все по-лоша с всеки изминал ден. Подаде ръката на Каол, чиито бронзови очи сякаш гледаха в нищото, когато я взе от нея, за да я занесе на краля. Владетелят сви устни, но взе пръстена от ръката и я захвърли в краката и.

Дориан се размърда неспокойно зад баща си. Докато се бе сражавала в съревнованието, той не изглеждаше като да се безпокои от историята и на убиец. Какво обаче бе очаквал, че и предстои, след като стане кралски шампион? Макар че, от друга страна, отрязаните ръце и глави определено ужасяваха повечето хора, дори и онези, които живееха под игото на Адарлан. А Дориан, който никога не бе виждал битка и начина, по който хладното оръжие разкъсва плътта...

Може би трябваше да е впечатлена, че още не е повърнал.

- Ами съпругата? - попита кралят, като не спираше да върти пръстена.

- Вързах я за това, което остана от съпруга и, на морското дъно - отвърна Селена със злокобна усмивка и извади нежната бледа ръка от торбата си. На нея имаше златна гривна с датата на брака им. Предложи я на краля, но той поклати глава. Селена не смееше да погледне към Дориан и Каол, докато прибираше ръката обратно в торбата.

- Много добре - промърмори кралят. Тя остана неподвижна, докато очите му преценяваха нея, торбата и главата. Времето, преди да поговори отново, и се стори прекалено дълго. - В Рифтхолд зрее бунт, дело на хора, които са готови на всичко, за да ме свалят от трона. Те искат да попречат на плановете ми. Следващата ти задача е да ги намериш и ликвидираш, преди да се превърнат в заплаха за моята империя.

Селена стисна торбата толкова силно, че пръстите я заболяха. Каол и Дориан се втренчиха в краля, все едно за пръв път чуваха за това.

Наистина, преди да я пратят в Ендовиер, бе чувала, че се готви бунт и бе срещала бунтовници в самите солни мини. Но движение в самата столица... И сега я пращаха да го унищожи. Какво знаеха бунтовниците за делата на краля, че да му се бъркат? Тя потисна въпросите, така че той да не може да ги види в изражението на лицето и.

Кралят потропа по облегалката на трона, като все още си играеше с пръстена на Нирал в другата си ръка.

- Има няколко души в моя списък със заподозрени предатели, но ще ти давам имената едно по едно. Замъкът е пълен с шпиони.

Каол се напрегна при тези думи, но кралят махна с ръка и когато капитанът я приближи и и подаде листа, лицето му бе безизразно.

Тя избегна порива да го погледне, макар облечените му с ръкавица пръсти да погалиха нейните, преди да я пусне. Тя запази изражението си неутрално и погледна към листа. На него бе изписано едно-единствено име: Арчър Фин.

Тя впрегна цялата си воля и чувство за самосъхранение, за да не покаже шока, който изпита. Познаваше Арчър. Познаваше го от тринайсетгодишен, когато бе дошъл да се учи в Асасинската крепост. Бе с няколко години по-голям от нея и вече търсен любовник... който имаше нужда да научи как да се предпазва от ревниви клиентки. И от техните съпрузи.

Никога и не се беше сърдил за глупавото и влюбване в него. Даже пофлиртува, като винаги я караше да се смее до припадък. Разбира се, от няколко години не го бе виждала - всъщност отпреди да я пратят в Ендовиер, - но никога не си бе мислила, че е способен на подобно нещо. Той бе красив, мил и добродушен, а не предател, достатъчно опасен, че кралят да поиска главата му.

Това бе абсурдно. Който и да бе дал информацията на краля, бе напълно луд.

- Само него или и клиентките му? - изпусна се Селена.

- Познаваш Арчър? - усмихна се бавно кралят. - Не съм изненадан...

Това бе предизвикателство.

Тя погледна към него, като си наложи да остане спокойна и да диша равномерно.

- Познавах го. Той е много добре охраняван човек. Ще ми трябва време, за да премина през защитите му.

Каза го внимателно и едновременно с това спокойно. Всъщност имаше нужда от време, за да разбере в какво се бе забъркал Арчър и дали кралят не я лъже. Ако наистина бе предател и бунтовник... тя щеше да мисли за това по-късно.

- В такъв случай ти давам един месец - отвърна кралят. - Ако дотогава не са го погребали, ще преосмисля позицията ти, момиче.