Ришел Мийд - Бляскавият двор

Седяхме там, преценявайки се мълчаливо, докато се спускахме по калдъръмените улици. Светлината от външните лампи ту се появяваше, ту изчезваше, устройвайки истинско представление от потрепващи сенки вътре. Когато каретата се освети за миг, видях, че рок­лята на спътницата ми беше още по-проста от моята, излиняла на места. Най-пос­ле тя проговори – в гласа ѝ леко се долавяше акцентът на работническата класа:

– Как си направи косата такава? Всичките тези къдрици, падащи точно по този начин?

Това беше неочакван въпрос. Освен това ми се стори безочлив, докато не осъзнах, че тя смяташе, че принадлежим към една и съща обществена прослойка.

– Естествено чуплива е – казах.

Тя кимна нетърпеливо:

– Да, да, ясно ми е, но начинът, по кой­то онези къдрици са подредени толкова съвършено... И аз самата съм пробвала това, както правят високопоставените дами. Сигурно ще ми трябват дузина ръце, за да го постигна.

Насмалко да кажа, че наистина бях разполагала с помощта на дузина ръце, а пос­ле млъкнах рязко. Бях се мислила за много хитра, като се преоблякох в рок­лята на Ада, но се бях отправила на това приключение със същата сложна прическа, с коя­то бях тази сутрин – камериерките ми бяха помогнали да накъдря косата си и да я прикрепя с фиби по пос­ледната мода, за да се спуска като водопад около раменете ми. Сковано се усмихнах в отговор на спътничката си.

– Помогнаха ми – казах. Сетих се за историята, коя­то Ада си беше намислила, за да се представи, и се опитах да я направя своя. – Тъй като случаят е, ъъ, специален. Работех като камериерка на благородна дама, разбираш ли, затова имам приятелки, кои­то са наистина добри в такива неща.

– Камериерка на дама? Е, това е адски късмет. Не бих искала да напусна такава служба. Обяснява защо говориш толкова доб­ре – ще имаш предимство пред нас, останалите. –Звучеше впечатлена... а също и обзета от лека завист.

– Това не е състезание – казах бързо.

Отвън пак се мярна мимолетен проблясък на светлина и ми показа ироничното изражение на лицето ѝ:

– Не е, друг път. Как се справяме и колко доб­ре се учим, се отразява на решението на кого ще ни предложат като съпруги. Аз ще бъда съпруга на банкер. Или на политик. Не на някакъв си фермер – спря за миг, за да помисли отново. – Освен ако не е някой мръсен богат притежател на плантация, където мога да се разпореждам със слугите и домакинството. Но обикновена фермерска съпруга? Да мета подове и да правя сирене? Не, благодаря. Не че някой стар фермер би могъл да си поз­во­ли една от нас. Майка ми чула от една от приятелките си, че Бляскавият двор получил цена за брак от четиристотин златни долара за едно от момичетата си. Можеш ли изобщо да си представиш такава сума пари?

Смътно си спомнях как Сед­рик говореше за кандидати, кои­то правят „оферти“. По-нататък в договора се обясняваше как агентите на Бляскавия двор печелят комисионна от брачната цена на всяко момиче. Сед­рик може и да беше говорил надменно как неговата нова аристокрация щяла да служи на Новия свят, но беше очевидно, че това бе изключително доходоносно начинание за семейство Торн.

Другото момиче ме гледаше странно в очакване на отговор.

– Съжалявам – ще трябва да ми простиш, ако звуча несвързано. Всичко стана, кажи-речи, в пос­ледния момент – обясних. – Семейството, за кое­то работех, освобождаваше по-голямата част от прислугата си и затова, когато Сед – мастър Сед­рик – търсел момичета, някой му споменал за мен.

– О, тогава значи си една от неговите, а? И за това чух – каза спътничката ми. – Никога преди не е набирал момичета, разбираш ли. Баща му е един от най-добрите доставчици, а мастър Сед­рик непрекъснато повтаряше как и сам можел да бъде също толкова добър, така че баща му поз­во­ли да избере две момичета. Предизвика голямо вълнение в семейството.

– Определено знаеш много – отбелязах. Явно бе получила доста по-обширна подготовка от Ада и мен.

– Доставях пране в дома им – обясни тя. – Майка ми пере дрехи, а аз ѝ помагах. Но вече не. – Вдигна ръце и ги заоглежда, но аз не можех да ги видя доб­ре. – Не съм създадена за перачка. Никога повече няма да пера нечии прок­лети дрехи.

Амбицията се излъчваше от нея. Не бях сигурна дали подобна предприемчивост щеше да ми е от полза, или не, но бях открила, че когато се съмнявам, дружелюбното държание обикновено беше най-добрият курс на действие.

– Аз съм Аделейд – казах ѝ топло. – Толкова ми е приятно да се запозная с вас, госпожице...