Стражът я изгледа.
— Графиня Пикъринг? — огледа лагера с подновен интерес. — Къде е съпругът ти? Къде е избягалият ти син?
— Не съм избягал — каза Денек, пристъпвайки напред. Най-младият син на Белинда наскоро бе навършил тринадесет и бе започнал да се издължава. Личеше, че върви по пътя на братята си.
— Има предвид Моувин — обясни Белинда. — Това е мъжът, виновен за смъртта на Фанън.
— Питам отново — настоя Гай. — Къде е съпругът ти?
— Той е мъртъв, а Моувин е в безопасност от теб.
Стражът огледа тълпата, спирайки поглед на лорд Валин.
— И ви е оставил с калпава защита. Сега ми дайте детето.
— Няма — каза Белинда.
Гай слезе от коня и пристъпи напред към лорд Валин.
— Дайте ми момичето, за да не си я взема със сила.
Старият рицар погледна към Белинда, чието лице оставаше изпълнено с омраза.
— Милейди не желае това. Ще защитя решението ѝ.
Възрастният мъж изтегли меча си:
— Сега ще се махнеш.
Аленда подскочи при звука на стомана, когато Гай изтегли собствения си меч и атакува. След по-малко от миг лорд Валин притискаше наранената си страна, а въоръжената му ръка потрепваше. Клатейки глава, стражът изби оръжието му и заби острие във врата на рицаря.
Пристъпи към момичето с ужасяващ пламък в очите. Преди да се приближи, Белинда пристъпи между тях.
— Нямам навика да убивам жени — каза ѝ Гай. — Но няма да позволя нищо да застане на пътя ми.
— За какво ти е тя?
— Както ти каза, за да я убия. Ще я отведа при патриарха, където ще умре от моята ръка.
— Никога.
— Не можеш да ме спреш. Огледай се. Имаш само жени и деца. Няма кой да се бие за теб. Дай ми момичето!
— Майко? — тихо каза Ленар. — Той е прав. Няма друг. Моля те.
— Майко, нека аз — примоли се Денек.
— Не. Още си твърде малък. Сестра ти е права. Няма друг.
Графинята кимна към дъщеря си.
— Доволен съм да видя ня…
Гай спря, когато Ленар пристъпи напред. Тя захвърли наметалото си и разви вързопа, разкривайки бащиното си оръжие, което изтегли от ножницата. Острието придърпа мъгливата зимна светлина, засиявайки с ярък блясък.
Объркан, Гай я погледна.
— Какво е това?
— Ти причини смъртта на брат ми — каза Ленар.
Стражът хвърли поглед към Белинда.
— Шегуваш се.
— Само този път, Ленар — каза Белинда на дъщеря си.
— Ще оставиш дъщеря си да умре заради това дете? Ако трябва да избия всичките ти деца, ще го сторя.
Аленда ужасена гледаше как всички отстъпват, оформяйки кръг между страж Гай и Ленар. Вятър разлюля платнищата и развя златните коси на девойката. Застанала в снега в белите си дрехи за път и стиснала рапирата, тя приличаше на митично създание — фея или богиня.
Луис Гай намръщено атакува. С изненадваща бързина и ловкост, Ленар отби атаката. Бащиното оръжие запя при сблъсъка.
— Държала си меч и преди — изненадано каза Гай.
— Аз съм Пикъринг.
Той замахна. Тя отрази. Нанесе страничен удар — тя парира. Контраатакува, порязвайки бузата му.
— Ленар — навъсено каза майка ѝ. — Не си играй.
Гай спря, притиснал ръка към кървящото си лице.
— Той е убил Фанън, майко — студено каза Ленар. — Трябва да страда. Да послужи за пример.
— Не — рече Белинда. — Ние не постъпваме така. Баща ти не би одобрил. Просто го довърши.
— Какво е това?! — каза Гай, в гласа му се долавяше колебание. — Та ти си жена.
— Казах ти — аз съм Пикъринг, а ти си виновен за смъртта на брат ми.
Гай започна да вдига меча си.
Ленар промуши. Рапирата прониза сърцето му и бе отдръпната още преди той да довърши движението си.
Луис Гай се строполи по лице в окървавения сняг.
Ариста се събуди с писъци. Тялото ѝ трепереше, стомахът ѝ се гърчеше — остатъчните тръпки от сън, който не си спомняше. Седна, притискайки лявата ръка към гърдите си, в които се носеше бясно туптене. Сърцето биеше толкова силно и бързо, сякаш се опитваше да избяга от обгърналите го ребра. Помнеше само смътни фрагменти, изглеждащи несвързани. Единствено Есрахаддон присъстваше неизменно. Гласът му прекалено слаб и далечен, за да може да чуе словата.
Ленената ѝ нощница бе прилепнала към кожата. Чаршафите се влачеха по пода. Юрганът, украсен с красиви избродирани цветя, се намираше в другия край на стаята. Но Есрахаддоновата роба бе положена до нея, сияейки със слаб син отблясък. Сякаш някоя прислужница я бе приготвила за обличане. Ръката на Ариста я докосваше.
Какво прави на леглото? Принцесата погледна към гардероба. Вратата, която много добре помнеше как е затворила, зееше отворена. Побиха я тръпки. Беше сама.
Читать дальше