Майкъл Съливан: Нифрон се въздига

Амилия допусна грешката да върне погледа на Едит Мон. Не възнамеряваше — изобщо нямаше намерение да повдига взор от пода — но Едит я стресна и тя инстинктивно погледна нагоре. Главната прислужница щеше да категоризира това й действие като неуважително, бунт в кухненските редици. Амилия никога не бе поглеждала в очите на Едит преди и поставяйки началото на нова традиция, се зачуди дали зад тях се крие душа. При положителен отговор, то тя би трябвало да е сметена в някое ъгълче — или мъртва, гниеща като ябълка от миналата есен: това щеше да обясни миризмата. Едит разнасяше възкиселичък аромат, гранясала сигнализация за разложение.

— Това ще бъде още един тенент, удържан от заплатата ти — изрече трътлестата жена. — Читава яма копайш, а?

Едит бе изобилна и в двете измерения, лишена от признаци за врат. Огромната й чутура-наковалня ръбато увенчаваше раменете й. Сравнена с нея, Амилия направо сякаш не съществуваше. Дребна, със следваща контурите на круша фигура, семпло лице и дълга, безжизнена коса, тя бе просто част от тълпата; от лицата, над които никой не се спираше — нито достатъчно красиво, нито твърде гротескно, за да заслужи второ поглеждане. Уви, невидимостта й изчезваше в близост до главната дворцова прислужница, Едит Мон.

— Не я счупих аз — грешка номер две, помисли си Амилия.

Месесто ръчище я зашлеви през лицето, от което ушите й запищяха и очите — насълзиха.

— Хайде — подкани я Едит със захарен гласец и прошепна в ухото й, — излъжи ме отново.

Хващайки се за умивалника, за да запази равновесие, Амилия усети горещина да се разпростира по бузата. Сега погледът й бе втренчен в ръката на Едит и когато последната се надигна отново, Амилия се сви. С кикотене, Едит прокара шишкавите си пръсти през косата на Амилия.

— Не е сплъстена — забеляза Едит. — Виждам за какво си хабиш времето, вместо да си вършиш работата. Надяваш се касапинът да ти метне око? Може би оня изтупания дребосък, дето носи дървата? Видях те да говориш с него. Знаеш ли какво те виждат в теб? Грозна кухненска слугиня, туйто. Дребно мръсно гаменче, дето вони на луга и мазнина. По-скоро ша платят на курва, отколкото тебе да земат без кинти. По-добре прекарвай повече време над работата си. Ако правеше тъй, нямаше да се налага да те млата час по час.

Амилия усети как Едит навива стегнато косата й около ръката си.

— Не че ми харесва да те наранявам — тя задърпа докато Амилия не потрепна, — ’ма трябва да се научиш. — Едит продължи да тегли косата на Амилия, накланяйки със сила главата й назад, докато пред очите на момичето не се изправи единствено таванът. — Ти си тъпа и грозна повлекана. Затуй и си още у кухнята. Немоа ’те сложа у пералнята, още по-малко в салона или камериерка. Ша ма посрамиш, яснолий?

Амилия замълча.

— Казах, яснолий?

— Да.

— Кажи, че съжаляваш за счупването на чинията.

— Съжалявам за счупването на чинията.

— И съжаляваш, че излъга?

— Да.

Едит грубовато потупа пламтящата буза на Амилия.

— Добро момиче. Ще отбележа чинията у тефтера. А сега за наказание…

Тя пусна косата на Амилия и изтръгна четката за почистване от ръката й, преценявайки съобразността на предмета. Обикновено използваше колан; с четката щеше да боли повече. Щеше да я завлече в пералнята, където готвачът нямаше да види. Главният готвач изпитваше симпатии към Амилия и макар Едит да имаше пълното право да дисциплинира момичетата си, Ибис не търпеше това в кухнята си. Амилия зачака дебела ръка да я сграбчи за китката, но наместо това Едит я погали по главата.

— Такава дълга коса — каза най-сетне. — Таз коса се пречка, налтъй? Прави те да се мислиш за мноу велика? Е, зная аз как да реша и двата проблема. Много ще си красива когато…

Кухнята утихна. Кора, която с енергични тласъци избиваше маслото в гюма, застина насред движение.

Готвачите спряха да режат и дори Нипър, който подреждаше дърва близо до фурните, замръзна. Амилия проследи погледите им до стълбите.

Обвита в бяло кадифе и сатен аристократка се плъзна по стълбите и пристъпи сред вонящите па̀ри на миялната.

Пронизващи очи и тънки като бръснач устни разсичаха напудреното лице. Жената бе висока и за разлика от прегърбената Амилия стоеше изправена и горда. Незабавно отиде до малката маса по протежение на стената, където пекарят приготвяше хляб.