Майкъл Съливан - Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга

Ейдриън не виждаше почти нищо в мрака, но можеше да ги чуе — прекършването на клоните, мачкането на листата и шумоленето на тревата. Бяха повече от един — повече и от трима — и се приближаваха.

— Никой от вас да не мърда — заповяда груб глас откъм сенките. — В гърбовете ви има насочени стрели; мръднете ли, ще ви надупчим на седлата — говорещият все още бе в сенките, едва доловимо движение сред голите клони. — Само ще пооблекчим товара ви. Не е нужно никой да пострада. Правете каквото ви казвам и ще си задържите живота. В противен случай ще вземем и него.

Ейдриън знаеше, че вината е негова и стомахът му се сви. Стрелна с поглед Ройс, който седеше на мръсносивата си кобила със скрито от качулката лице. Главата на приятеля му бе наведена и се поклащаше леко. Ейдриън знаеше какво е изражението му и без да може да го види.

— Съжалявам — промълви.

Ройс продължи мълчаливо да клати глава.

Стена от прясно отсечени храсти препречваше пътя им. Назад се простираше дългият осветен от луната друм. Мъгла се стелеше над овразите и падините; невидим поток нейде струеше между скали. Намираха се дълбоко в горите на стария южен път, обградени от дълъг тунел дъбови и ясенови дървета, прострели изтънчени клони над пътя, треперейки и шумейки в студения есенен вятър. Бяха на почти ден път от който и да е град; часове бяха минали от последната видяна къща. Сами сред нищото — в места от този тип никога не намираха телата.

Засилвайки шума от настъпени листа, крадците пристъпиха в тясната ивица лунна светлина. Ейдриън преброи четирима мъже с небръснати лица и оголени мечове. Носеха груби дрехи от кожа и вълна — захабени и мръсни. Придружаваше ги момиче с приготвен за стрелба лък. Бе облечена в тон с останалите — панталони и ботуши; за прическа й служеше рошава бъркотия. Всички бяха окаляни: сякаш прекарали нощта в дупка.

— Не изглеждат като да имат много пари — рече един със сплескан нос. Един-два инча по-висок от Ейдриън, той бе най-едрият от групата, яко добиче с дебел врат и големи ръце. Долната му устна изглеждаше да е била солидарно разцепена по времето на носното счупване.

— Обаче имат багаж — обади се момичето. Гласът й го изненада. Бе млада и напук на мръсотията — сладурана, непринудена; ала тонът й бе агресивен, дори жесток. — Вижте колко много неща са помъкнали. За какво е всичкото това въже?

Ейдриън не бе сигурен дали питането й е отправено към него или към нейните спътници. Във всеки случай нямаше да отговори. За момент понечи да се пошегува, ала тя не изглеждаше да е от онези, които могат да бъдат очаровани с усмивка и комплимент. На всичкото отгоре стрелата й бе насочена право към него и ръката й можеше да се умори всеки момент.

— Вземам големия меч, който оня носи на гърба си — рече плоският нос. — Мяза да ми е по мярка.

— Аз ще взема останалите му два — източник на тази реплика бе един белязан; белегът разделяше лицето му под лек наклон, пресичайки носа на косъм от окото.

Момичето посочи със стрелата си към Ройс:

— Искам наметалото на дребния. Качулката определено ще ми отива.

С дълбоки очи и съсухрена от слънцето кожа, най-близкият до Ейдриън мъж изглеждаше най-възрастен. Той пристъпи и хвана коня му за юздата.

— Сега бъди много внимателен. Убили сме мнозина по този път. Глупаци, които не слушат. Не искаш да си глупав, нали?

Ейдриън поклати глава.

— Добре. Сваляй оръжията — рече крадецът, — сетне слез.

— Какво ще кажеш, Ройс? — попита Ейдриън. — Даваме им малко пари и няма пострадали.

Ройс го погледна. Две очи проблеснаха под качулката със смразяващ поглед.

— Просто казвам, не искаме неприятности, нали?

— Не ти трябва мнението ми — рече Ройс.

— Значи ще се инатиш.

Мълчание.

Ейдриън поклати глава и въздъхна.

— Защо трябва да усложняваш всичко? Те вероятно не са лоши хора — просто бедни. Знаеш, вземайки каквото им трябва, за да си купят къшей хляб и нахранят семействата си. Можеш ли да ги виниш за това? Идва зима, а времената са тежки. — Кимна към крадците. — Нали?

— Аз нямам семейство — отвърна плосконосият. — По-голямата част от плячката пропивам.

— Не помагаш особено — отбеляза Ейдриън.

— Не се и опитвам. Или вие двамцата правете каквото ви се нарежда, или ще ви изкормим на място — подчерта думите си с изтегляне на дълга кама от колана; демонстративно остърга острието на меча си с нея.