Майкъл Съливан - Нифрон се въздига

— Не се отнасят добре с теб, нали? — рече слугинята, като нежно отмахваше част от закрилите лицето на Модина коси. На допир кичурът не бе по-различен от сламата. — На колко си години?

Императрицата не отговори, нито реагира на докосването. Легнала на една страна, тя притискаше колене към гърдите си. Премигваше, а гръдта й се повдигаше равномерно, ала други признаци на живот отсъстваха.

— Случило се е нещо лошо — Амилия леко докосна ръката на Модина. Предпоследната бе толкова крехка, че слугинята съвсем спокойно можеше да обвие палец и показалец около китката и пак щеше да остане празно място. — Не зная колко дълго ще се задържа тук. Не съм благородна дама. Аз съм просто миячка на чинии. Регентът каза, че трябва да те обуча и възпитам, ала направи грешка. Не зная как да сторя нищо от изброеното.

Погали Модина по главата; прокара пръсти по бузата, върху която все още личеше ударът на лейди Констанс.

— Ала обещавам, че никога няма да те нараня.

Няколко минути слугинята напрягаше ума си в търсене на начин, по който да достигне момичето.

— Мога ли да ти споделя една тайна? Моля те, не се смей… Та… страх ме е от тъмното. Зная, че е глупаво, ала нищо не мога да сторя. Винаги съм била такава. Братята ми ми се присмиват непрестанно. Може би ще се почувствам по-добре, ако поговорим малко. Какво ще кажеш?

Никаква реакция.

Амилия въздъхна:

— Е, утре ще донеса някоя и друга свещ от стаята си. Заделила съм си цял куп. Това малко ще подобри нещата. Сега си почини.

Миячката на чинии не бе лъгала за страха си от тъмното. Ала тази нощ той бе изтласкан на заден план от редица новопоявили се страхове, зародили се, докато тя се опитваше да заспи, свита край императрицата.

Войниците не дойдоха за Амилия през нощта; тя се събуди при донасянето на закуската… или по-конкретно, плъзването й по пода на дървена чиния, изтракала до средата на стаята. Пищата се състоеше от голям колкото юмрук къс месо, резен сирене и дебелокор хлебец. Изглеждаше чудесно и приличаше на обичайните ястия на Амилия, любезно предоставяни от Ибис. Преди идването си в замъка не бе и чувала за еленско, ала вече бе станало нещо обикновено. Приятелството с главния готвач си имаше и други предимства. Хората не искаха да си навлекат гнева на човека, отговарящ за дневните им калории, затова всички се отнасяха добре с Амилия. Е, като изключим Едит Мон.

Момичето отхапа няколко пъти и гласно изрази одобрението си.

— Ммм, превъзходно е. Искаш ли?

Императрицата не отговори.

Амилия въздъхна:

— Така и предполагах. Какво ти се яде? Мога да ти донеса всичко.

Амилия се изправи на крака, взе подноса и зачака. Нищо. След няколко минути потропа на вратата. Отвори вчерашният страж.

— Извини ме, но трябва да получа съответстващо на Нейно Високопреосвещенство меню.

Пазачът объркано надникна в чинията, но отстъпи настрана, позволявайки й да се изкачи по стълбите.

Кухнята все още жужеше от вчерашните събития. Което се прекрати с влизането на Амилия.

— Пратиха та обратно, а? — ухили се Едит. — Не се притеснявай, запазих твойте тенджерки. И за косата не съм забравила.

— Млъкни, Едит — сопна се намръщено Ибис. Връщайки вниманието си към Амилия, готвачът запита: — Добре ли си? Върнаха ли те?

— Добре съм, Ибис. И не, все още съм имперска секретарка, каквото и да значи това.

— Хубаво, девойче — рече готвачът. Обърна се към Едит. — Изглежда сама ще си миеш тенджерите.

Дебелата отнесе телесата си с изсумтяване.

— Какво те води тук, мила?

— Отнася се до храната на императрицата.

Ибис изглеждаше обиден:

— Че какво не й е наред?!

— Нищо, великолепна е. Аз самата ядох.

— Тогава не ви…

— Нейно Високопреосвещенство е болна. Не може да яде това. Когато не се чувствах добре, мама ми правеше супа, рядък бульон, който се преглъщаше лесно. Чудех се дали не би могъл да спретнеш нещо такова?

— Разбира се — отвърна Ибис. — Супата е играчка! Някой е трябвало да ми каже, че тя не се чувства добре. Зная точно какво да приготвя. Наричам я супата за морска болест. Единственото, което новите момчета задържат в стомасите си в първите дни сред вълните. Лийф, дай голямата тенджера!

Амилия прекара остатъка от утрото в марширувания от и до килията на Модина. Пренесе всичките си принадлежности от общата спалня: резервната рокля, бельо, нощница, четка и скъпоценната колекция от почти дузина свещи. Донесе възглавници, чаршафи и одеяла. Съумя да отмъкне дори и стомна, сапун и леген от една празна гостна стая. При всяко нейно преминаване, стражът й се усмихваше леко и развеселен поклащаше глава.