Дерек Ланди - Скълдъгъри Плезънт

— Но така е най-добре за теб.

— Но аз не го искам!

— Но би могло…

— Не започвай пак изречение с „но“!

— Да. Извинявай.

— Не можеш да очакваш да забравя всичко това. Видях магия и огън, и теб, и научих за войни, за които не ни разказват в училище. Видях свят, който не знаех, че съществува.

— Не искаш ли да се върнеш в нормалния свят? Там с по-безопасно.

— Не принадлежа там.

Скълдъгъри обърна целия си череп към нея и го наклони.

— Странно. Когато срещнах чичо ти за пръв път и той ми каза същото.

— Нещата, за които пишеше — започна Стефани, сещайки се едва сега за това, — те истински ли са?

— Книгите му? Не, нито една.

— О…

— По-скоро са вдъхновени от истински истории. Променяше ги точно толкова, колкото да не обиди някого и да не бъде преследван и убит. Чичо ти беше много добър човек, наистина. Разрешихме много загадки заедно.

— Наистина?

— О, да, трябва да се гордееш, че си имала чичо като него. Разбира се, замесваше ме постоянно в побоища, защото където и да го водех, не спираше да тормози и разпитва хората, но… Добри времена. Добри времена.

В един момент светлините на града изплуваха пред тях. Скоро мракът, през който се движеше колата, бе заменен от оранжева мъглица, която се отразяваше от влажния път. Градът беше тих и замрял, улиците — почти празни. Влязоха в малък открит паркинг и Скълдъгъри спря колата.

— Добре тогава, ти чакай тук.

— Добре.

Той излезе, а Стефани изчака точно две секунди, преди да го последва — не бе дошла с него, само за да седи на тъч линията. Искаше да види какви други изненади я чакат в света.

— Стефани, защо имам чувството, че не уважаваш напълно авторитета ми?

— Ами, не.

— Разбирам. Хубаво…

Той си сложи шапката, извади шала си и го уви около челюстта си, но остави перуката и тъмните си очила. Натисна копче на ключодържателя, колата изписука и се заключи.

— Само това ли е?

— Моля?

— Не се ли страхуваш, че някой може да я открадне? Не сме точно в най-цивилизованите квартали.

— Има си аларма.

— А някакво заклинание, или нещо такова, няма ли да направиш? За да са в безопасност?

— Не. Алармата е доста добра.

Той закрачи и тя забърза след него.

— Правиш ли въобще заклинания?

— Понякога. Гледам да не разчитам много-много на магия в днешно време, опитвам да се справям с това тук. — Той почука слепоочието си.

— Това тук е пълно с въздух.

— Е, да — каза той подразнен, — но знаеш какво имам предвид.

— Какво още можеш да правиш?

— Моля?

— Какви магии? Покажи ми.

Ако Скълдъгъри имаше вежди, сега по всяка вероятност и двете щяха да стърчат.

— Какво, жив скелет не ти стига? Искаш още?

— Да — отвърна Стефани. — Дай ми един урок за начинаещи.

Той сви рамене.

— Е, предполагам не би навредило. Има два вида магове, или заклинатели — Адепти и Елементали. Адептите са по-агресивни; техниките им са по-пряко ефективни в случай на битка. Елементалите пък, какъвто съм аз, избират по-спокойния път и се опитват да усъвършенстват властта си над стихиите.

— Власт над стихиите?

— Може би малко преувеличих. Не властваме над тях, манипулираме ги. Влияем им.

— Какви стихии например? Земя, въздух…

— Огън и вода, да.

— Покажи ми тогава.

Главата на Скълдъгъри клюмна леко надясно и Стефани чу усмивката в гласа му.

— Речено-сторено.

Той изпъна ръка пред нея и отвори длан. Тя се смръщи, усещайки лек хлад, и след това усети капка вода, която се стичаше по лицето й. След още миг косата й беше вир-вода, сякаш току-що се бе гмуркала.

— Как направи това? — Тя затръска глава и блестящи капчици се разлетяха около нея.

— Ти ми кажи!

— Не зная. Направи нещо, за да увеличиш влажността на въздуха?

Той я погледна изотгоре.

— Много добре. Първият елемент — вода. Не можем да разделим Червено море или нещо подобно, но можем да командваме водата в известна степен.

— Покажи ми пак огън! — нетърпеливо каза Стефани.

Скълдъгъри щракна с пръсти, облечени в ръкавици и от тях изскочиха искри, той сви юмрук и искрите се сляха в пламък, който понесе в шепата си. Пламъкът стана по-ярък и Стефани усети как косата й изсъхва.

— Уау!

— Наистина — отвърна Скълдъгъри и с рязко движение запокити огненото кълбо в небето. Там то изгоря и се разпръсна.

— Ами земята?

Скълдъгъри поклати глава.

— Не искаш да видиш това и дано никога не ти се налага да го виждаш. Земната стихия е чисто отбранителна и се използва само в краен случай.