Дерек Ланди - Скълдъгъри Плезънт

— Като куче.

— Предполагам.

— Оприличаваш ме на куче?

— Не! Е, да.

— О, мерси много!

— Но имаш и друго име, истинско, името на същността ти. То е само твое.

— Какво е?

— Не зная. Ти също не го знаеш, не и съзнателно. Това име ти дава сила, но би дало на другите пълна власт на теб. Ако някой го знаеше, в негови ръце биха били верността ти, любовта ти, всичко. Свободната ти воля ще престане да съществува. Затова пазим истинските си имена скрити.

— И какво представлява третото име?

— Това, което сам си избираш. Не може да се използва срещу теб, не може да се използва, за да ти влияе и е първата ти защита срещу магьоснически нападения. Името, което избираш, запечатва това, което си получил, и го пази. Затова е много важно, какво точно ще е.

— Значи Скълдъгъри е името, което си си избрал?

— Да.

— Ами аз? Не трябва ли и аз да си имам?

Той се поколеба само за миг.

— Ако ще ме придружаваш в това, тогава да — вероятно би трябвало.

— А ще те придружавам ли?

— Зависи. Имаш ли нужда от разрешението на родителите си?

Родителите на Стефани искаха тя сама да открие житейския си път. Бяха го казвали безброй пъти. Е, те разбира се имаха предвид предмети в училище и кандидатстване в колежи, и възможности за работа. По всяка вероятност нямаха наум живи скелети и светът на магията, съществуващ редом до обичайния. Ако знаеха, съветите им сигурно щяха да са много различни.

Стефани сви рамене.

— Ами, по-скоро не.

— Е, това ми е достатъчно.

Стигнаха до колата и влязоха. Когато потеглиха по улицата, момичето го погледна.

— Та, кой е този Серпин, за когото говорехте?

— Нефариан Серпин е един от лошите. Сега, когато Меволент го няма вече, предполагам, че той е Лошият.

— Какво му е Лошото?

Няколко секунди се чуваше само пърпоренето на двигателя.

— Серпин е Адепт. Той беше най-доверения човек на Меволент. Нали чу какво каза Чайна, че тя е колекционер, че и Гордън е бил такъв? Е, същото важи и за Серпин. Колекционира магия. Измъчвал е, осакатявал е и е убивал, за да се добере до тайните на други. Извършил е неописуеми зверства, за да открие потайни ритуали в търсене на Ритуала, който той и религиозни фанатици като него търсят поколения наред. Отдавна, когато войната избухна, той имаше едно… оръжие. Сега е пълен с изненади, но продължава да го използва, защото честно казано защита срещу него няма.

— Какво е оръжието?

— Накратко, агонизираща смърт.

— Агонизираща смърт… просто ей така? Не я ли изстрелва от пистолет или нещо такова?

— Просто трябва да насочи червената си дясна ръка към теб и… както казах — агонизираща смърт. Некромантски похват.

— Некромантски?

— Магия на смъртта, особено опасна дисциплина на Адептите. Не знам как я е научил, но е успял.

— И какво общо има този Скиптър с всичко това?

— Нищо. Няма нищо общо с нищо от това.

— А какво представлява?

— Оръжие с всеразрушителна сила. Или би било, ако съществуваше. Представлява жезъл, на дължина колкото бедрото ти… Всъщност, мисля, че го имам нарисуван…

Отби и излезе да порови в багажника. Стефани никога не бе ходила в тази част на града. Улиците бяха празни и смълчани. Мостът над канала се виждаше в далечината. След малко Скълдъгъри се върна зад волана, те отново потеглиха, а в скута на Стефани се оказа книга с кожена подвързия.

— Какво е това? — попита тя, след като отвори закопчалката й и я попрелисти.

— Най-популярните митове и легенди на маговете. Току-що подмина частта със Скиптъра.

Тя се върна назад и видя на лявата страница илюстрация на ококорен мъж, посягащ към златен жезъл, на чийто връх бе забит черен кристал. Скиптъра сияеше и мъжът бе заслонил очи. На дясната страница мъжът вече държеше Скиптъра, обграден с превити от страх фигури и обърнал глава настрани.

— Кой е този?

— Древен. Според легендите, те били първите магове, първите овладели магията и стихиите. Живеели встрани от света на смъртните, той не ги интересувал. Имали си собствени порядки, обичаи и богове. В крайна сметка решили, че искат да имат и собствени съдби и въстанали срещу боговете си, едни гадове, наречени Безликите, водили битки с тях на земята, в небето и в океаните. Безликите, понеже били безсмъртни, печелели винаги, докато Древните не успели да създадат оръжие, достатъчно могъщо, за да ги отблъсне — именно Скиптъра.

— Май много добре я знаеш, тази история.

— Приказките около лагерния огън може да ти се струват странни сега, но преди киното имахме само тях. Безликите били прокудени обратно, откъдето били дошли.