Дерек Ланди - Скълдъгъри Плезънт

— Значи това става на тази картинка? Той убива боговете си?

— М-м, да. Енергията на Скиптъра идвала от желанието на Древните да са свободни — най-могъщата сила, с която разполагали.

— Значи Скиптъра освобождава?

— В началото. Когато Древните останали без заповедите на Безликите, започнали да воюват помежду си, обърнали Скиптъра едни срещу други и го подхранвали с омраза.

Лъчите на уличните лампи играеха по черепа на Скълдъгъри, докато пътят ритмично редуваше светлина със сянка. Костта проблясваше хипнотично.

— Последният Древен — продължи той, — който успял да прогони боговете си, а след това да убие всичките си приятели и собственото си семейство, осъзнал какво е сторил и запратил Скиптъра дълбоко в недрата на земята, където оръжието било погълнато.

— Какво направил после?

— Сигурно отишъл да подремне. Не знам, това е легенда. Алегория. Не се е случило наистина.

— Защо тогава Серпин си мисли обратното?

— Това вече е озадачаващо. Като господаря си той вярва в някои от по-мрачните ни митове, в по-страховитите ни легенди. Той вярва, че светът е бил по-добро място, когато са го управлявали Безликите. Те не са одобрявали съвсем съществуването на хората и са искали да бъдат богопочитани.

— Ритуалът, който той търси, ще ги върне обратно в света?

— Точно за това е, да.

— Значи може би смята, че Скиптъра, който ги е прогонил, сега може някак си да ги извика обратно?

— Хората вярват в какво ли не, когато опре до религията им.

— Ти вярваш ли в нещо от това? Древните, Безликите?

— Вярвам в себе си, Стефани, и това ми стига засега.

— Може ли този Скиптър наистина да съществува?

— Много малко е вероятно.

— И какво общо има това с чичо ми?

— Не знам — призна Скълдъгъри. — Затова му се казва загадка.

Светлина изпълни колата и внезапно светът се изкриви, в него нахлуха ужасяващ трясък и писъкът на метал върху метал. Предпазният колан спря Стефани, но главата й срещна предното стъкло. Улицата отвън бясно се наклони и момичето осъзна, че колата се преобръща. Чу Скълдъгъри да изругава до нея и за миг изпадна в безтегловност, след това бентлито се стовари на земята и ударът я прикова към таблото. Когато спря, то отново бе с тавана нагоре. Стефани гледаше към коленете си с широко отворени очи, но мозъкът й бе твърде зашеметен за мисли. Вдигни поглед, чу се гласец в главата й. Вдигни поглед и виж какво става! Бентлито не помръдваше, двигателят му бе замлъкнал, но отнякъде се чуваше друг. Врата на друга кола се отвори и затвори. Вдигни поглед! Стъпки, тичащи. Вдигни поглед сега! Скълдъгъри седеше неподвижен до нея. Вдигни поглед, някой идва за теб! Вдигни поглед СЕГА!

Прозорецът до нея експлодира за втори път тази нощ и мъжът от къщата я сграбчи, заиздърпва я от колата.

Дрехите му бяха разкъсани и овъглени, но кожата му бе незасегната от огненото кълбо в имението на Гордън. Тя успя да зърне лицето му на фаровете на бентлито, разкривено от гняв и омраза, след това бе вдигната във въздуха и блъсната в предния капак на колата, която ги бе ударила. Ръцете му стискаха яката й, кокалчетата на пръстите му притискаха гърлото.

— Ще умреш — изсъска той, — още тук и сега, ако не ми дадеш проклетия ключ.

Собствените й ръце се опитваха да отслабят хватката му. Чувстваше главата си лека, кръвта блъскаше в слепоочията й.

— Караш ме да се излагам — изръмжа злодеят. — Господарят ще ме помисли за глупак, ако не мога един тъп ключ да измъкна от едно тъпо хлапе!

Около тях улицата беше пълно мъртвило. Витрини на магазини и входове на частни фирми, затворени и заключени. Никой нямаше да чуе. Никой нямаше да й помогне. Къде беше Скълдъгъри?

Мъжът я вдигна от капака и пак я блъсна в него… Стефани извика от болка и мъжът се приведе над нея, натисна гърлото й с дясната си ръка.

— Ще ти строша пилешкия врат! — Изсъска отново.

— Не знам нищо за никакъв ключ! — Отрони задавено Стефани.

— Ако не знаеш, значи не ми трябваш и ще те убия още тук.

Тя отново погледна към ужасяващото изкривено лице и спря опитите да се отскубне от ръцете му. Вместо това заби палец в дупката от куршум в рамото му. Той изкрещя и я пусна, спъна се назад с псувни, а момичето се претърколи през капака и хукна към бентлито. Скълдъгъри блъскаше по вратата, но тя бе хлътнала от удара и кракът му бе заклещен.

— Бягай! — извика й през строшения прозорец. — Махай се!

Стефани погледна зад рамото си, видя задаващия се мъж и се изправи. Подхлъзна се на мокрия паваж, но успя да си върне равновесието и се затича. Онзи тичаше след нея, стиснал раненото си рамо.