Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

— Удряй! — крещеше Мая.

Така продължи няколко мъчителни секунди. Пот изби по челото на момчето. И тогава волята му се пречупи. Ятаганът му се заби в гърдите на злочестото създание, мина през ребрата и промуши сърцето му. В този момент Бриса освободи Бючюч от хватката на заклинанието си. Искаше Дризт да види агонията, изписана по лицето на умиращия елф и да чуе предсмъртните му стенания, докато съществото се свличаше на пода.

Вторият син на До’Урден не можеше да си поеме дъх, нито да откъсне очите си от обляното в кръв острие.

Дойде редът на Мая да влезе в играта. Със своя жезъл тя удари Дризт по рамото и го повали на пода.

— Ти уби моя боец! — изръмжа тя. — Сега ще се биеш с мен!

Младежът се търколи далече от разярената жрица и се изправи на крака. Той не искаше да се бие, но Малис прочете мислите му и го заплаши, преди да е успял да хвърли оръжията си.

— Ако не се биеш, Мая ще те убие!

— Това не е начинът… — запротестира Дризт, но думите му се изгубиха в звънтенето на елмаза, когато отблъсна един тежък удар.

Беше започнал съревнованието, независимо дали му харесваше или не. Мая се биеше добре — всички жени прекарваха дълги часове в тренировки с оръжията — и беше по-силна от Дризт. Но той беше син на Закнафейн и най-добрият му ученик и когато се убеди, че няма начин да се измъкне от това положение, пристъпи напред и започна да нанася удари срещу сестра си като използваше всяка хитрост и маневра, която знаеше.

Ятаганите се преплитаха и потапяха в танц, който възхити Мая и Бриса. Матрона Малис не забеляза почти нищо — беше съсредоточила вниманието си в изпълнението на друга, силна магия. Тя не се съмняваше, че Дризт може да победи сестра си и планът й беше съобразен със собствените й опасения.

Момчето действаше само в защита и се надяваше частица здрав разум да се пробуди в матроната, за да се спре всичко това. Той искаше да бутне Мая, да я накара да се препъне, да я притисне до земята и така да сложи край на битката. Искаше му се да вярва, че Малис и Бриса няма да го принудят да убие сестра си, както Бючюч преди малко.

Най-накрая Мая се подхлъзна. Тя замахна с щита си, за да парира удара на ятагана, извисяващ се над нея, но при сблъсъка загуби равновесие и ръката й се повдигна високо. С другото си острие, Дризт я удари в гърдите и я поряза съвсем леко, колкото да я накара да отстъпи.

Тогава заклинанието на Малис достигна до ятагана.

Кървавото елмазено острие изведнъж оживя и започна да се гърчи в ръцете на Дризт, докато той не осъзна, че държи опашката на змия — отровна змия, която се нахвърли срещу него!

Омагьосаното чудовище изплю отровата си в очите на младежа и го заслепи. Тогава той почувства болката от удара на камшика на Бриса. Шестте змийски глави забиха зъбите си в гърба на Дризт, разкъсаха новата му ризница и проникнаха в тялото му, което се разтърси от непоносима болка. Елфът рухна безпомощен на земята и се преви на две, а Бриса продължаваше да го налага с камшика, отново и отново.

— Никога не посягай на жена от мрачните елфи! — удряше и крещеше тя, докато Дризт не изгуби съзнание.

Един час по-късно момчето се свести. Намираше се в леглото си, а над него се бе привела матрона Малис. Върховната жрица се бе погрижила за раните му, но острата болка не беше отминала — напомняше му за урока, който бе получил преди малко. Но споменът не беше толкова ярък, колкото кръвта, изцапала ятагана му.

— Ще ти подновим ризницата — каза му Малис. — Вече си истински войн. Заслужил си го — тя се обърна, излезе от стаята и остави Дризт сам с болката и спомена за изгубената си невинност.

— Не го изпращай — нагло й противоречеше Зак.

Той гледаше към матрона Малис — към самодоволната владетелка, която седеше във високия трон от камък и черно кадифе. Както винаги, Бриса и Мая стояха от двете й страни.

— Той е войн от мрачните елфи — без да повишава тон отвърна Малис. — Трябва да постъпи в Академията. Такива са обичаите ни.

Зак се огледа безпомощно наоколо. Мразеше това място, преддверието на параклиса, скулптурите на Кралицата на Паяците, които не го изпускаха от дяволския си поглед; мразеше и Малис, седнала на трона на властта, издигаща се над него.

Той отпрати виденията и събра смелост. Напомняше си, че този път причината, да се противопостави на матроната, е доста основателна.

— Не го изпращай! — изсъска той. — Те ще го унищожат!

Ръцете й стискаха здраво каменните странични облегалки на големия трон.