Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

Дризт дори не се забави. Атаката му хвана Роди неподготвен и няколко ритника и удара зашеметиха мъжа. После той подскочи високо и изрита Роди с двата си крака право в челюстта, като го запрати на земята. Планинецът отново само сви рамене и се опита да се изправи, но този път почувства остриетата на двата ятагана да се опират във врата му.

— Казах ти да си вървиш по пътя — каза сурово Дризт, без да отмества ятаганите дори на сантиметър, за да позволи на Роди да усети добре студения метал.

— Убий ме — каза примирено Роди, усещайки слабостта на своя съперник, — ако ти стиска!

Дризт се поколеба, но намръщеният му поглед не омекна.

— Върви си по пътя — каза той с цялото спокойствие, което успя да събере. Спокойствие, напук на предстоящото изпитание, което той знаеше, че трябва да премине.

Роди се разсмя.

— Убий ме, чернокож дявол! — изрева той, настъпвайки срещу Дризт, макар да остана на колене. — Убий ме или аз ще те хвана! Не се съмнявай в това, елфе. Ще те гоня до края на света и под него, ако трябва!

Дризт пребледня и погледна към Гуенивар за подкрепа.

— Убий ме! — извика Роди на границата на истерията. Той сграбчи китките на елфа и ги дръпна към себе си. Линия от ярка кръв се появи от двете страни на врата му. — Убий ме, както уби кучето ми!

Ужасен, Дризт опита да се отдръпне, но хватката на Роди беше желязна.

— Не ти стиска, нали? — изкрещя ловецът на глави. — Тогава ще ти помогна! — Той рязко дръпна китките му, въпреки съпротивата на Дризт, прорязвайки по-дълбоко врата си и, ако полуделият мъж изпитваше болка, това не можеше да се разбере под маската на неизменната му усмивка.

Вълни от смесени емоции заляха Дризт. В този момент той искаше да убие Роди повече от изумление и объркване, отколкото заради отмъщение, но все пак знаеше, че не би могъл да го направи. Доколкото му беше известно, единственото престъпление на Роди бе неоправданото му преследване, а това не бе достатъчна причина. Заради всичко, което смяташе за ценно, той трябваше да уважава човешкия живот, дори толкова окаян като този на Роди МакГристъл.

— Убий ме! — викаше отново и отново Роди, изпитвайки похотливо удоволствие от нарастващото отвращение на елфа.

— Не! — изкрещя Дризт в лицето му достатъчно силно, за да го накара да замълчи.

Вбесен до степен, когато повече не можеше да сдържа треперенето си, Дризт не дочака да види дали Роди ще поднови влудяващите си крясъци. Той натисна с коляно брадичката му, освободи китките си от ръцете му, после удари слепоочията му с дръжките на двата ятагана едновременно.

Очите на Роди се замъглиха, но той не загуби съзнание, а упорито продължаваше да се съпротивлява. Дризт го удари отново и отново, и накрая го събори, ужасен от собствените си действия и от продължаващата съпротива на ловеца на глави.

Когато гневът му отмина, елфът застана треперещ над якия мъж със сълзи в лавандуловите очи.

— Прогони това куче надалеч! — нареди той на Гуенивар. После ужасен изпусна окървавените остриета и се наведе, за да се увери, че Роди не е мъртъв.

Роди се събуди и откри жълтото си куче да стои над него. Нощта бе паднала и вятърът отново духаше. Главата и ръката го боляха, но той пренебрегна болката, желаейки само да възобнови преследването си, сигурен, че Дризт никога няма да намери сили да го убие. Кучето му веднага хвана миризмата, повеждайки го обратно на юг и те поеха по нея. Безпокойството на Роди се уталожи, но за малко, когато стигнаха до една оголена скала и намериха червенобрадото джудже и момичето, които ги чакаха.

— Не пипай момичето ми, МакГристъл — каза направо Бруенор. — Не биваше да пипаш момичето ми.

— Тя е в съюз с елфа! — възрази Роди — Предупреди този дяволски убиец за идването ми.

— Дризт не е убиец! — възпротиви се Кати-бри. — Той не е убил фермерите! Той каза, че ти говориш така, за да накараш другите да ти помагат!

Внезапно тя разбра, че току-що бе признала пред баща си, че се е срещала с елфа. Когато Кати-бри намери Бруенор, тя му разказа само за грубото поведение на Роди.

— Била си при него — каза Бруенор, очевидно засегнат. — Излъга ме и си била при елфа. Казах ти да не ходиш. Ти каза, че няма…

Огорчението на Бруенор засегна Кати-бри, но тя бързо си спомни за убежденията си. Бруенор искаше от нея да е честна, но това изискваше също да бъде честна и към истината.

— Веднъж ти ми каза, че всеки си получава заслуженото — отвърна му момичето. — Каза ми, че всеки е различен и че всеки трябва да бъде приеман заради това, което е. Аз видях Дризт такъв, какъвто е и го видях наистина, казвам ти. Той не е убиец! А той е — тя посочи обвинително към МакГристъл — лъжец! Не се гордея със собствената си лъжа, но никога не бих оставил Дризт да бъде хванат от този!