Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

До този миг знанията на Дризт за хората и тяхното общество бяха съвсем нищожни. Дълбоко в недрата на Подземния мрак мрачните елфи не общуваха със съществата, обитаващи света на повърхността, нито пък се интересуваха от тях. Единственият път, когато Дризт чу нещо за хората беше по време на престоя си в Академията на Мензоберанзан, през шестте месеца прекарани в Сорсъри, магьосническата школа. Учителите ги бяха учили да не използват магията „като хората“, а бяха намекнали, че расите, чиито живот не беше дълъг, обикновено се славеха с опасното си безразсъдство.

— Магьосниците от расата на хората — казваха учителите — не са по-малко амбициозни от нас, но ние, мрачните елфи, разполагаме с цели пет века, за да постигнем целите си, а те само с няколко кратки десетилетия.

Дризт беше научил този урок преди двайсет години, но през последните няколко месеца, докато наблюдаваше селището на хората, си го припомняше всеки ден. Ами ако всички хора, а не само магьосниците, бяха толкова амбициозни, колкото и фанатизираните мрачните елфи? Те можеха да посветят почти хилядолетие на постигането на целите си — ами ако и хората бяха готови да се посветят на една-единствена идея дотолкова, че целеустремеността им да се превърне в мания? Дризт се надяваше, че историите за хората и тяхната раса, които бе чул в Академията, са били просто поредните лъжи, оплитащи параноичното общество на мрачните елфи в мрежа от интриги и хаос. Може би хората знаеха как да си поставят по-разумни цели и вероятно се чувстваха щастливи и удовлетворени от дребните радости на краткия им живот.

Докато се луташе из земите на Подземния мрак, Дризт бе срещнал човек само веднъж. Този човек беше магьосник, а поведението му беше странно, непредвидимо и опасно. Магьосникът бе превърнал приятеля на Дризт, печът тракт, който по природа бе безобидно, дребно и човекоподобно създание, в отвратително клюнесто изчадие. Когато мрачният елф и другарите му успяха да открият кулата на магьосника и се опитаха да поправят злото, те бяха посрещнати с ужасна мълния. Накрая човекът бе убит, а приятелят на елфа — печът Трак — остана да се мъчи като чудовище до края на живота си.

Дризт се чувстваше потиснат и огорчен — този магьосник напълно потвърждаваше думите на учителите от Академията. Стъпките на мрачния елф към селището на фермерите бяха внимателни и предпазливи, натежали от растящия в душата му страх, че убийството на гнолите е било грешка.

Елфът реши да наблюдава същата отдалечена къща в западния край на града, която гнолите бяха възнамерявали да нападнат. Постройката беше дървена, дълга и схлупена, с една врата и няколко прозореца със спуснати кепенци. Пред къщата имаше веранда, а до нея — хамбар на два етажа, чиито порти бяха толкова големи, че през тях можеше да премине каруца. По двора наоколо имаше много заграждения, отделени едно от друго с различни на вид и височина огради. В някои от тях се отглеждаха пилета или прасета, в друго имаше една коза, а останалите ограждаха прави лехи с буйни растения, които Дризт виждаше за първи път.

От трите страни на двора имаше ниви, но гърбът на къщата бе съвсем близко до гъстата гора и големите скалисти масиви на планинския склон. Дризт се шмугна под ниските клони на един бор, близо до дървената постройка, и остана да наблюдава — от този ъгъл можеше да вижда по-голяма част от двора.

На полетата работеха трима възрастни мъже. По външния им вид Дризт реши, че вероятно са от три поколения, но не можа да различи нищо повече — бяха прекалено далеч от дървото, където се криеше той. Близо до къщата обаче, четири деца, млада девойка и три малки момчета, изпълняваха тихо сутрешните си задължения — грижеха се за кокошките и прасетата и плевяха зеленчуковата градина. През по-голямата част от сутринта четирите деца работеха поотделно и Дризт не успя да научи много за семейните им отношения. Те не си пречеха, нито се разсейваха, ала когато на верандата излезе едра пепеляворуса жена и удари един голям звънец, сякаш цялата енергия, събрана в малките работници, изригна неконтролируемо.

С викове и крясъци трите момчета хукнаха към къщата, но поспряха за кратко, колкото да хвърлят няколко развалени зеленчука по сестра си. Първоначално Дризт се уплаши, че битката може да прерасне в сериозен конфликт, но когато младата жена отвърна мило на братята си и всички се разсмяха, елфът разбра, че всичко е било просто игра.

Не след дълго най-младият от мъжете на полето, вероятно по-големият брат на децата, се втурна с викове на двора, размахвайки голяма желязна мотика. Девойката извика нещо окуражително на новопоявилия се приятелски настроен мъж и трите момчета хукнаха към верандата. Мъжът обаче беше по-бърз. Той грабна един от малчуганите със силната си ръка и го пусна в поилката на прасетата.