Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

— Тренировъчната зала ни очаква — каза спокойно Дризт.

— Не. Майка ти ни очаква — поправи го Зак. — Призова цялото семейство да се яви в параклиса. Но ти не се тревожи, ще намерим време за нашата среща.

Младият До’Урден подмина Повелителя на меча, без да му отговори. Знаеше, че последната дума ще принадлежи на остриетата. В какво се бе превърнал Закнафейн — мислеше си Дризт. Беше ли същият учител, който го обучаваше преди Академията? Дризт не можеше да разбере, не можеше да подреди чувствата си. Дали му се струваше променен, само защото бе научил за неговите подвизи? Дали, откакто се бе върнал от Академията, не си въобразяваше, че вижда нещо различно в поведението на учителя, нещо по-грубо?

Плющенето на камшик извади Дризт от унеса на размишленията му.

— Аз съм твой баща-патрон — чу Ризен да казва на някой.

— Какво значение има?! — отвърна силно женски глас — гласът на Бриса.

Дризт се шмугна до ъгъла на следващата пресечка и се огледа наоколо. Зададоха се Бриса и Ризен. Мрачният елф не носеше оръжие, но Бриса държеше змийския си камшик.

— Патрон — изсмя се тя, — безсмислена титла. Ти си един нищо и никакъв мъж, чието задължение е да дарява със семето си една матрона.

— Дарил съм я с четири деца — негодуваше Ризен.

— Три! — поправи го Бриса и изплющя с камшика, за да подчертае ефекта на думите си. — Виерна е от Закнафейн, не е от теб! Налфейн е мъртъв. Остават само две. Едното е жена и ти нямаш власт над нея. Значи само Дайнин е под теб в йерархията на мъжете!

Дризт се подпря на стената и погледна назад — към празния коридор, от който току-що бе дошъл. Винаги се бе съмнявал, че Ризен е истинският му баща. Мрачният елф не му обръщаше никакво внимание, нито го гълчеше или хвалеше, нито му бе предложил да го научи на нещо или да му даде някакъв съвет. Бриса бе потвърдила съмненията му… и Ризен не ги бе отрекъл!

Патронът искаше да отвърне подобаващо на хапливите реплики на Бриса.

— Матрона Малис наясно ли е със стремежите ти? — изсъска той. — Знае ли, че най-голямата й дъщеря иска да се сдобие с нейната титла?

— Всяка първородна дъщеря желае да стане матрона-майка — изсмя се Бриса. — Матрона Малис трябва да е много глупава, ако си мисли друго. А аз те уверявам, че тя не е глупава, нито пък аз. Ще й отнема титлата, когато остарее достатъчно и силата й отслабне. Тя знае и приема този факт.

— Признаваш, че ще я убиеш?

— Ако не аз, ще го стори Виерна. Ако не е Виерна, ще е Мая. Ние живеем така, глупав мъж такъв. Лот ни учи така.

Дризт почервеня от ярост, докато слушаше покварените думи на Бриса, но запази мълчание и продължи да ги наблюдава.

— Бриса едва ли би дочакала старостта да отнеме силата на нейната майка — изръмжа Ризен. — Не и когато камата би могла да й свърши същата работа. Бриса копнее за трона на дома До’Урден!

От устните на патрона заизлизаха само неразбираеми писъци, а не думи, когато шестглавият змийски камшик на върховната жрица заигра отново и отново.

Дризт искаше да се намеси, да изтича напред и да ги повали и двамата, но той, разбира се, не можеше да стори това. Бриса постъпваше, както бе научена; следваше напътствията на Кралицата на Паяците, за да докаже надмощието си над Ризен. Младият До’Урден знаеше, че тя няма да убие своя патрон.

Но ако загубеше контрол, погълната от яростта си? Ако наистина го убиеше? В сърцето на Дризт бе започнала да расте огромна празнина и той се почуди дали това въобще го интересува.

— Остави го да ти се измъкне — изрева матрона Хюнет на своя син. — Ще се научиш да не ме разочароваш!

— Не, матрона СиНафей! — запротестира Масой. — Уцелих го с една мълния. Той дори не разбра, че съм се целил в него. Но не можах да изпълня дълга си; чудовището ме хвана и ме задърпа в портала, водещ към неговото измерение!

Матроната прехапа устни и се примири с думите на своя син; знаеше, че го е натоварила с тежка задача.

Дризт беше труден съперник и нямаше да е лесно да го убият, без да оставят следи.

— Ще го хвана — обеща Масой, а в очите му се четеше решителност. — Приготвил съм си оръжието. Дризт ще умре преди десетия цикъл на Мензоберанзан, както наредихте.

— Защо да ти давам втори шанс? — попита го СиНафей. — Защо да ти вярвам, че ще се справиш по-добре от миналия път?

— Защото искам да го убия! — изкрещя синът. — Повече дори и от теб, моя матрона-майко. Искам да го накълцам на парчета този Дризт До’Урден! А когато умре, да изтръгна сърцето му и да го взема като трофей!