Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

— Спечелили сме благоразположението на Лот през този ден — отбеляза Бриса, неразбираща реакцията на майка си.

Думите на върховната жрица подсетиха Малис да стори нещо.

— Повикай сестрите си — нареди тя. — Ще ви очаквам в параклиса. Ако домът До’Урден наистина е спечелил нещо в тунелите, може би ще склоним Кралицата на Паяците да ни даде малко информация.

— Виерна и Мая очакват още новини в центъра на града — Бриса се бе объркала — мислеше си, че матроната говори за още информация относно битката. — Само след час ще знаем всичко със сигурност — обясни тя.

— Сражението с гномовете въобще не ме интересува! — сгълча я Малис. — Ти ми каза всичко, което трябваше да знам за моето семейство. Останалото няма значение. Трябва да спечелим нещо от героизма на твоите братя.

— Да узнаем кои са враговете ни! — промълви дъщерята, разбрала намеренията на майка си.

— Точно така. Трябва да разберем кое семейство е заплаха за дома До’Урден. Ако наистина сме спечелили благоразположението на Кралицата на Паяците през този ден, тя може да ни дари с познанието, което ни е необходимо, за да унищожим враговете си!

Малко по-късно четирите върховни жрици на дома До’Урден се бяха събрали във фоайето на параклиса около паяка-идол. Пред тях, в купа от най-черен оникс, гореше свещен тамян, благоуханен и мъртвешки, благословен от прислужниците на Лот — йоклолите.

Цветовете на пламъка се меняха, преливаха един в друг — от оранжево до зелено и яркочервено. Накрая в огъня започна да се оформя лицето, дочуло молитвите на четирите върховни жрици и настойчивия глас на матрона Малис. Огнените езици спряха своя танц, успокоиха се и сякаш се заоблиха — придобиха формата на гола глава, която се издължи нагоре и започна да расте. Пламъкът изчезна съвсем и на негово място се появи лицето на една йоклола, приличащо на полуразтопен восък, с гротескно издължени очи и увиснала челюст.

— Кой ме вика? — попита малката фигура, а мислите й, толкова могъщи спрямо миниатюрния й ръст, отекнаха силно в съзнанията на присъстващите мрачни елфки.

— Аз, прислужнице — отвърна на глас матроната и се поклони — искаше и дъщерите й да я чуват. — Аз съм Малис и съм предана слугиня на Кралицата на Паяците.

Йоклолата изчезна в кълбо от дим, а в купата от черен оникс останаха само тлеещи въгленчета тамян. Миг по-късно прислужницата се появи в цял ръст, застанала зад матроната-майка. Дъхът на трите върховни жрици секна, когато съществото провеси две противни пипала през раменете на Малис.

Тя не възрази; знаеше, че е имала основание да призове йоклолата.

— Обясни ми защо смееш да ме безпокоиш — дочу тя коварните мисли на прислужницата.

— За да ти задам един простичък въпрос — отвърна с помощта на телепатията Малис — при разговорите с тези същества не бяха необходими думи.

— Този, чийто отговор знаеш? Нима отговорът на този въпрос е толкова важен за теб. Рискуваш последиците от това да са наистина ужасни.

— Налага се да разбера — отвърна матроната, а трите й дъщери я гледаха с любопитство — те чуваха мислите на йоклолата, но не и тези на майка си.

— Ако отговорът е толкова важен и е известен на прислужниците, значи и Кралицата на Паяците го знае. Не мислиш ли, че Лот щеше да ти го е дала, ако е искала.

— До днес богинята може да е мислила, че не го заслужавам. Но нещата се промениха.

Прислужницата не каза нищо и обърна очите си навътре, сякаш се свързваше с друго далечно измерение. След няколко напрегнати мига йоклолата каза със спокоен и равен глас, който изглеждаше някак странно на фона на гротескната й външност:

— Поздравления, матрона Малис До’Урден.

— И аз те приветствам, теб и нашата господарка — Кралицата на Паяците — отвърна матроната и се усмихна шеговито на дъщерите си, ала не се обърна, за да види съществото зад себе си. Очевидно беше права, че са спечелили благоразположението на Лот.

— Даермон Н’а’шезбаернон си спечели благоволението на Кралицата на Паяците — каза прислужницата. — Мрачните войни се представиха блестящо в битката, дори надминаха жриците, които ги придружаваха. Длъжна съм да приема призива на матрона До’Урден — пипалата се махнаха от раменете на Малис и йоклолата застана точно зад нея в очакване на заповедите й.

— Щастлива съм, че нося слава на Кралицата — започна Малис и внимателно обмисляше как да формулира въпроса си. — Аз те призовах, както казах и преди, само за да ти задам един въпрос.