Р. Бакър - Тъмнината, която предхожда

— Аз бях обмислил и това…

— Но, разбира се.

Зерий се обърна към императрицата и екзалт-генерала.

— Ела, майко — каза той. — Нека се оттеглим от слънцето. Малко сянка ще те разкраси.

Истрия се намръщи при тази обида, но иначе изглеждаше видимо облекчена. Слънцето се издигаше високо в небето и беше горещо за сезона. Тя стана със скована грация и с нежелание прие предложената от сина й ръка. Конфас се претърколи на крака след нея и ги последва. Групи парфюмирани роби и дворяни се разпръснаха от пътя им. Докато Скейос чакаше на дискретно разстояние, тримата се спряха при масите, отрупани с деликатеси. Зерий се разведри, когато майка му похвали кухненските му роби. Възторгът от слугите му винаги беше нейният начин да изкупи по-ранната си недискретност — нейното извинение. Може би, помисли Зерий, днес тя щеше да бъде благосклонна към него.

Накрая се разположиха на покритата с навес кърма на галерата, където се излегнаха на канапета от Нилнамеш. Скейос застана отдясно на императора — обичайното му място. Присъствието му успокояваше Зерий: също като прекалено силното вино, неговото семейство се нуждаеше от разводняване.

— А как е моята полусестра? — попита го Конфас. Беше дошло време за джнан.

— Задоволителна съпруга.

— И все пак утробата й остава затворена — отбеляза Истрия.

— Аз си имам наследник — отвърна небрежно императорът, знаейки прекрасно, че старата вещица се наслаждава на импотентността му. Силното семе насилва утробата. Тя току-що го бе нарекла слабак.

Тъмните очи на Истрия проблеснаха.

— Да… Наследник без наследство.

Такава прямота! Може би възрастта най-накрая бе догонила безсмъртната императрица. Вероятно времето беше единствената отрова, която нямаше как да избегне.

— Внимавай, майко.

Може би — и тази мисъл изпълни Зерий с мрачна наслада — тя скоро щеше да умре. Прокълната стара кучка.

Конфас се намеси:

— Мисля, че баба намеква за мъжете на Бивника, божествени чичо… Получих новини тази сутрин, че са нападнали и разграбили Джарута. Вече сме минали точката на бунтове и шриалски петиции. Намираме се на прага на открита война.

Толкова бързо достигна до същината на нещата. Това не беше елегантно. Варварство.

— Какво възнамеряваш да направиш, Зерий? — попита Истрия. — Не само твоята опърничава и понякога нетактична майка се бои от тези опасни събития. Дори най-надеждните домове от конгрегацията са притеснени. Трябва да действаме, по един или друг начин.

— Никога не съм те виждал нетактична, майко… Това винаги е само преструвка.

— Отговори ми, Зерий. Какво мислиш да правиш?

Той въздъхна силно.

— Вече не става въпрос за намерения, майко. Делото е постигнато. Конрийското псе Калмемунис прати посланици. Ще подпише договора ми утре следобед. Дава личното си уверение, че от днес бунтовете и набезите спират.

— Калмемунис! — изсъска майка му, все едно бе изненадана. По всяка вероятност тя бе научила това дори преди самия Зерий. След всички тези години, прекарани в заговори за и срещу съпрузи и синове, мрежата й от шпиони пронизваше Нансуриума до сърцето му. — Ами останалите велики имена? Онзи аинон — как се казваше? — Кумрезер?

— Зная само, че Калмемунис ще се съвещава с него, Тарсчилка и някои от другите днес.

— И той ще подпише — каза Конфас с тона на отегчен оракул.

— И какво те кара да си толкова сигурен в това? — попита Истрия.

Конфас вдигна купата си и един от щъкащите наоколо роби побърза да я напълни.

— Всички пристигнали първи ще подпишат. И преди трябваше да се сетя, но сега като се замисля, изглежда очевидно, че тези глупаци се страхуват от идването на другите повече от всичко друго. Мислят се за неуязвими. Кажи им, че фанимите са ужасяващи по време на война, не по-малко от скилвендите, и ще ти се изсмеят, а после ще ти напомнят, че самият Бог язди редом с тях.

— И какво искаш да кажеш с това? — попита Истрия.

Без да се усети, Зерий се приведе напред в дивана.

— Да, племеннико. Какво имаш предвид?

Конфас отпи от купата и сви рамене.

— Въобразяват си, че триумфът им е сигурен, така че защо да го делят? И по-лошо, да го отстъпят изцяло на незаслужаващите си по-високопоставени братя? Помислете. Когато Нерсей Прояс пристигне, Калмемунис ще е просто поредният му лейтенант. Същото важи и за Тарсчилка и Кумрезер. Когато основните сили на Галеот и Велики Аинон се съберат, те ще изгубят своите високи позиции. Докато в момента Свещената война е тяхна и те искат да я използват…