Станислав Лем: Приказка за изчислителната машина, която се била със змея

Крал Полеандър Партобон, владетел на Кибера, бил велик войн и понеже уважавал методите на съвременната стратегия, ценял най-много кибернетиката като военно изкуство. Кралството му гъмжало от мислещи машини, защото Полеандър ги слагал навсякъде, където можел, не само в астрономическите обсерватории или в училищата, но и в камъните по пътищата наредил да се монтират малки електронни мозъци, които предупреждавали със силен глас минувача, за да не се препъне. Същото било със стълбовете, стените и дърветата, за да може навсякъде да се попита за пътя. Хубав бил животът на планетата, защото кралят не само заповядвал с декрети да се усъвършенства кибернетично това, което го имало по-рано, но и установявал съвсем нов ред със своите укази. Така например в кралството му се произвеждали кибераци и бръмчащи кибероси, че дори и кибермухи, а тях, ако станели много, ги ловели механични паяци. Шумели на планетата кибергъсти кибергори, свирели киберлатерни и кибергусли, а освен тези цивилни устройства два пъти повече били военните, защото кралят бил безкрайно храбър предводител. В подземията на двореца си той имал една стратегическа изчислителна машина с просто необичайна борбеност, Имал и по-малки, а освен тях една дивизия киберкартечници, огромни кибермати и всякакво друго оръжие плюс пълни погреби с барут. Едно само било неговото нещастие, от което много се измъчвал, защото изобщо нямал никакви противници или врагове и никой по никакъв начин не искал да нападне неговата държава, при което незабавно щели да се проявят страховитата храброст на краля, неговата стратегическа мисъл и направо необикновената ефективност на кибероръжието. Поради липсата на истински врагове и агресори кралят заповядал на инженерите си да конструират изкуствени и водел битки с тях, излизайки винаги победител. И тъй като ставало въпрос за наистина страшни походи и сражения, хората търпели не малко щети от тях. Поданиците роптаели, когато прекалено многото киберврагове унищожавали техните селища и градове, когато синтетичният неприятел ги поливал с течен огън, а дори се осмелявали да изразяват своето недоволство и когато самият крал, настъпвайки като техен спасител и унищожавайки изкуствения неприятел, превръщал по време на щурмовете в пепел всичко, което му се изпречвало на пътя. Оплаквали се и в такива случаи, неблагодарниците, макар че това се правело за тяхното избавление.

Но омръзнали на краля военните игри на планетата и той решил да отиде по-нататък. Вече му се привиждали космически войни и походи. Планетата му имала голяма луна, цялата пустинна и дива. Кралят обложил поданиците си с високи данъци, за да натрупа средства, с които възнамерявал да създаде на луната цели войски и да има нов театър на военните действия. Поданиците му плащали данъците дори с удоволствие, разчитайки на това, че крал Партобон повече няма да ги освобождава с киберматите и няма да изпробва върху техните домове и глави оръжието си. И ето че кралските инженери създали на луната превъзходна изчислителна машина, която трябвало на свои ред да сътвори всякакви войски и самострелно оръжие. Кралят веднага изпробвал и така и иначе изправността на машината, а един път й наредил по телеграфа да направи електрически скок, защото бил любопитен дали е вярно, че може всичко, както му казват инженерите. Ако може всичко, помислил си той, нека да скача. Но съдържанието на телеграмата се получило с малка грешка и машината прочела заповед да направи не електрически скок, а електрически змей [1] На полски — «смок». — Бел.пр. . И изпълнила заповедта колкото се може по-добре.

По това време кралят водел още една кампания, защото освобождавал провинциите на кралството, завзети от киберпехотинци. Затова изобщо забравил за заповедта, дадена на лунната машина, докато от луната към планетата не започнали да летят огромни скали. Изумил се кралят, защото една скала паднала и върху крилото на двореца, като му унищожила колекцията от кибернали, джуджета-роботи с обратна връзка. Силно разгневен той телеграфирал веднага на лунната машина: как смее да прави така. Но тя не отговорила, защото изобщо не съществувала: змеят я погълнал и я превърнал на своя опашка.

Кралят изпратил веднага на луната цяла въоръжена експедиция, начело на която поставил друга изчислителна машина, също много мъжествена, за да унищожи змея, но само се видял блясък, чул се гръм и от машината и експедицията не останало нищо. Защото електрозмеят не воювал на ужким, а съвсем наистина, и имал най-лоши намерения към кралството и краля. Изпращал кралят на луната генерали-кибернали, полковници-киберовници, накрая изпратил дори и един кибералисимус, но и той не свършил нищо. Само малко по-дълго продължил сблъсъкът, който кралят наблюдавал през телескоп, поставен на дворцовата тераса.