Р. Бакър - Тъмнината, която предхожда

Хармония… Такава сладост. Към това си мислеше, че се стреми Икурей Зерий III.

Семемкетри, върховният учител на неговия имперски саик, го бе уверил, че кръгът е най-чистата от геометричните линии, най-проводимата за възстановяването на духа. Човек не бива да живее живота си в линии, казваше той. Но именно с кръгове от нишки се създаваха възли и с кръгове от подозрение — интриги. Самата форма на хармонията беше прокълната!

— Колко още трябва да чакаме, Зерий? — попита майка му отзад, а гласът й бе гърлен от раздразнението и възрастта.

Слънцето е горещо, нали, кучко?

— Скоро — отговори той на реката.

От носа на голямата си галера, Зерий гледаше кафявите води на река Фаюс. Зад него седяха майка му, императрица Истрия, и племенникът му, Конфас, все още възбуден от зашеметяващата си победа над скилвендските племена при Киют. Привидно ги бе поканил да станат свидетели на пренасянето на последния му монумент от базалтовите каменоломни на Осбеус надолу по реката до Момемн. Но както винаги зад всяко събиране на имперското семейство се криеха и други цели. Той знаеше, че те няма да одобрят монумента — майка му открито, а племенникът му мълчаливо. Ала въпреки това нямаше — не можеха — да отхвърлят изявлението, което щеше да направи скоро. Самото споменаване на Свещената война бе достатъчно, за да спечели уважението им.

Поне за известно време.

Откак бяха напуснали каменния кей на Момемн, майка му припърхваше около внука си.

— Изгорих двеста златни плочици за теб — казваше в момента. — По една за всеки ден на бойното поле. И предложих тридесет и осем кучета на гилгаолското жречество, за да бъдат заклани в твоя…

— Обзаведе ги и с лъв — извика Зерий през рамо. — Албиносът, който Писатулас купи от онзи отвратителен Кутнармски търговец, нали, майко?

Въпреки че не я виждаше, усещаше как очите й дълбаят дупки в гърба му.

— Това трябваше да бъде изненада , Зерий — каза тя с киселинна сладост в гласа. — Или си забравил?

— Извинявам се, майко. Наистина…

— Накарах да подготвят кожата му — каза тя на Конфас, сякаш Зерий не се беше обаждал. — Подходящ дар за Лъва на Киют, не мислиш ли?

Тя се изкикоти на собствената си коварна хитрост.

Зерий сграбчи яростно махагоновите перила.

— Лъв! — възкликна Конфас. — И при това албинос! Нищо чудно, че Богът ми се усмихваше, бабо.

— Просто подкуп — отвърна тя омаловажаващо. — Отчаяно копнеех да се върнеш невредим. Бях полудяла от отчаяние. Но сега, когато ми казваш как си надвил онези примитиви, се чувствам глупаво. Да се опитвам да подкупвам боговете да бдят над един от своите! Империята никога не е виждала герой като теб, мой скъпи, сладки Конфас. Никога!

— Каквато и мъдрост да притежавам, бабо, я дължа на теб.

Истрия почти се изкикоти. Ласкателствата, особено от Конфас, винаги бяха любимият й наркотик.

— Сега като се замисля, бях доста суров учител.

— Най-суровият.

— Но ти винаги беше немарлив , Конфас. А размотаването неизбежно изважда най-лошата ми страна. Направо издирам очи.

Зерий стисна зъби. Тя знае, че слушам! Предизвиква ме.

Конфас се смееше.

— Боя се, че открих удоволствията на жените на неприлично млада възраст, бабо. Трябваше да се грижа за други учители.

Истрия се засмя лукаво… вечната флиртаджийка. Сбръчкана курветина.

— Уроци от една и съща книга, предполагам.

— Всичко се свежда до чукане, нали?

Смехът им заглуши свистящия хор на греблата на галерата. Зерий трябваше да потуши писъка в гърлото си.

— А сега с тази Свещена война , мой скъпи Конфас, ти ще станеш много, много повече от най-великия екзалт-генерал в историята ни!

Какво се опитва да направи? Истрия винаги го бе дразнила, но никога не се беше доближавала толкова до подклаждане на бунт. Знаеше, че победата на Конфас над скилвендите го е трансформирала от инструмент в заплаха. Особено след фарса на форума предния ден. Зерий трябваше да хвърли само един поглед към лицето на племенника си, за да разбере, че Скейос е бил прав. В очите на Конфас наистина имаше убийство. Ако не бе Свещената война, Зерий щеше да нареди да го посекат на място.

Истрия беше там. Тя знаеше всичко това, ала въпреки това подклаждаше огъня още и още. Дали не…

Дали не се опитваше да убие Конфас?

Племенникът му очевидно беше смутен.

— Моите войници биха казали: „Не е хубаво да броиш мъртвите, преди да е пусната кръв“, бабо.