Р. Бакър - Тъмнината, която предхожда

Генералът се намръщи, но задържа лицето си насочено към извисяващия се форум.

— Не разбирам.

Внезапно обхванат от нетърпение, Конфас го изгледа ядно. Защо на всички им беше толкова трудно да видят? Така ли се чувстваха боговете, когато бяха тормозени от неспособността на хората да осмислят великите поличби за техните планове? Дали не очакваше твърде много от последователите си? Боговете определено го правеха.

Но може би това беше идеята. Как по-добре щяха да ги накарат да се борят?

— Мислите си, че императорът е повече коварен, отколкото боязлив? — продължи Мартемус. — Че алчността му да възстанови империята ще засенчи страха му от вас?

Конфас се усмихна. Богът бе удовлетворен.

— Така мисля. Той се нуждае от мен, Мартемус.

— Значи правите залог.

Церемониалмайсторите достигнаха монументалното стълбище, водещо нагоре към форума, и отстъпиха от двете страни с поклон. Императорът се издигаше над тях.

— А ти на какво ще заложиш, Мартемус?

За пръв път генералът го погледна директно, а блестящите му кафяви очи се изпълниха с нетипично обожание.

— На вас, лорд екзалт-генерале. И на империята.

Бяха спрели в основата на огромното стълбище. След един бърз поглед към Мартемус, Конфас направи жест на телохранителите си да го последват с пленника и започна да се изкачва по стъпалата. Чичо му го очакваше на върха. Конфас забеляза, че Скейос стои до него. Десетки дворяни се бяха струпали сред колоните на форума. Всички гледаха със сериозни лица.

Думите на Мартемус се върнаха неканени при него.

По ваша заповед всеки войник тук би хвърлил живота си в краката ви.

Конфас също бе войник, и като такъв вярваше в тренировките, провизиите, планирането — накратко, в подготовката. Но също така, като всички велики водачи, той имаше остър нюх за онези плодове, които узряваха извън сезона. Знаеше прекрасно колко е важен точният момент. Какво щеше да стане, ако удареше сега? Какво биха направили — защото точно това беше проблемът — всички, струпали се тук? Колцина щяха да заложат на него?

На вас… Ще заложа на вас.

При все недостатъците си, чичо му беше проницателен в преценката си за характери. Сякаш глупакът инстинктивно знаеше как да балансира тоягата и моркова, кога да удари и кога да гали. Внезапно Конфас осъзна, че няма представа накъде биха се завъртели мнозина от мъжете, които имаха значение. Разбира се Генкелти, екзалт-капитана на еотическата стража, щеше да застане редом със своя император — до смърт, ако се наложи. Но Семемкетри? Дали Имперският саик би предпочел силен император пред слаб? А Нгарау, който контролираше така важните съкровищници?

Имаше толкова много неясноти!

Топъл повей на вятъра запрати листа от някоя невидима горичка пред краката му. Той спря на терасата точно под чичо си и му отдаде почит.

Икурей Зерий III остана неподвижен като боядисана статуя. Старият Скейос обаче му направи знак да се качи. С бучащи уши Конфас измина последните няколко стъпала. Пред очите му проблесна образ на размирици и войници. Помисли си за церемониалния си кинжал, зачуди се дали е достатъчно здрав, за да прониже коприна, дамаск, кожа и кокал.

Щеше да свърши работа.

После застана пред чичо си. Изражението и крайниците му замръзнаха предизвикателно. Въпреки че Скейос го гледаше с открита тревога, императорът не показа да е забелязал.

— Такава велика победа, племеннико! — възкликна той рязко. — Донесе на дома Икурей слава, каквато никой не е носил!

— Твърде си благосклонен, чичо — отвърна Конфас с равен тон.

За момент Зерий се намръщи. Конфас бе забравил да коленичи и да целуне коляното му.

Очите им се вкопчиха едни в други и той се стресна. Бе забравил колко много чичо му приличаше на баща му.

Още по-добре. Щеше да го хване за врата отзад, сякаш за интимна целувка, а после да забие ножа в гърдите му. Щеше да извърти острието и да разполови сърцето му. Убийството щеше да е бързо и, Конфас внезапно осъзна, изненадващо лишено от злост. После щеше да извика на хората си долу, да им нареди да завземат Имперския център. И за няколко мига империята щеше да стане негова.

Той вдигна ръка за целувка, ала чичо му я отблъсна и скочи край него, очевидно заинтересуван от нещо по-надолу по стълбите.

— А какво е това? — извика той и посочи пленника.

Конфас хвърли поглед към наблюдателите и видя Генкелти и неколцина други да го гледат тревожно. Усмихна се фалшиво и се обърна, за да се присъедини към императора.