Р. Бакър - Тъмнината, която предхожда

Как можеше да не намрази Свещената война?

Зазвъняха цимбали. Проехтяха рогове. Шриалските свещеници приключиха церемонията, поклониха се и се оттеглиха, оставяйки го напоен с острия мирис на палмово вино. Появиха се церемониалмайстори, облечени в поръбени със злато поли и Конфас, заедно със застаналия до него Мартемус и следван от почетен кортеж, ги последва с бавна крачка сред препълнената с хора тишина на Скуарския двор. Цели кохорти облечени в червени поли войници паднаха на колене, докато преминаваше, така че Конфас оставяше следа през целия площад, като вятър през пшеница. Изпита моментна тръпка. Нима не бе това неговото проникновение? Източникът на екстаза му по бреговете на река Киют?

Докъдето стигат очите ми, те отговарят на заповедите ми и следват моята ръка. Докъдето стигат очите ми и отвъд…

Отвъд. Секваща дъха мисъл. Необуздана.

Поглед през рамо го увери, че по-раншните му инструкции са били спазени. Двама от личните му телохранители го следваха наблизо, влачейки пленника помежду си, докато дузина други маркираха усърдно пътя си с последните отрязани скилвендски глави. За разлика от предишни екзалт-генерали, той не водеше със себе си армия от роби и плячка за своя император, но смяташе, че гледката на насмолени глави, издигнати над площада, ще има неподражаем ефект. Въпреки че не виждаше баба си сред тълпата, оградила чичо му под форума, Конфас знаеше, че тя е там и че одобрява това.

— Дай им спектакъл — обичаше да казва императрицата, — и те ще ти дадат власт.

Ако усещаха сила, хората я признаваха. През целия си живот Конфас беше заобиколен от учители. Ала именно неговата баба, свирепата Истрия, бе сторила най-много, за да го подготви за онова, което му се полагаше по право. Противно на желанията на баща му, тя бе настояла той да прекара ранното си детство заобиколен от помпозността и интригите на имперския Двор. И там тя го изправи на крака, сякаш бе нейно дете, научи го на историята на тяхната династия, а чрез нея — на всички неписани тайни на политиката. Конфас дори подозираше, че Истрия има пръст в измислените обвинения, довели до екзекуцията на баща му, просто за да гарантира, че той няма да се пречка в наследяването, ако случайно другият й син, Икурей Зерий III, неочаквано се окаже мъртъв. Ала повече от всичко тя бе осигурила, дори натрапила усещането, че именно Конфас и никой друг е наследник на трона. Още като малко момче, тя бе съумяла да го включи в спектакъл, който внушаваше, че всеки негов дъх е триумф за империята. Сега дори чичо му не смееше да оспори това усещане, дори и ако успееше да създаде син, който да не се лигави и да няма нужда от пелени в зряла възраст.

Тя бе сторила толкова много, че Конфас можеше почти да я обича.

Вгледа се отново в чичо си. Сега той бе по-близо, дотолкова, че можеше да различи детайлите в облеклото му. Белият рог, издигащ се от златната му диадема, беше изненада за екзалт-генерала. Никой нансурски император не беше носил короната на Шигек, откак тази провинция бе паднала пред напора на фанимите преди три века. Това беше същинска наглост! Какво можеше да е предизвикало подобно изхвърляне? Дали си мислеше, че като се затрупа с изпразнени от смисъл орнаменти, ще си осигури слава?

Той знае… Знае, че съм го надминал!

По време на връщането си от степта Джиюнати, Конфас мислеше за своя чичо до степен на вманиачаване. Той разбираше, че истинският въпрос е дали императорът ще бъде склонен да го възприема като инструмент, който може да се използва и по-нататък, или да се отърве от него като от заплаха. Фактът, че Зерий го е пратил да унищожи скилвендите, по никакъв начин не намаляваше възможността за убийство. Иронията в това да премахнеш някой, който успешно е изпълнил повелята ти, нямаше да означава нищо за него. Подобни „неправди“, както ги наричаха философите, бяха хлябът и бирата на имперската политика.

Не. Ако нещата останеха непроменени, беше осъзнал Конфас, чичо му щеше да се опита да го убие. Проблемът, просто казано, беше, че е унищожил скилвендите . Дори и ако триумфът му не се превърнеше в силата, нужна, за да узурпира трона, както Конфас се боеше, Зерий подозираше конспирация винаги, когато двама роби пръднеха и просто щеше да предположи, че той я има . Ако нещата останеха непроменени, Конфас трябваше да се върне в Момемн с ултиматуми и обсадни машини.

Ала нещата не останаха непроменени. Битката при Киют беше само първата крачка в много по-големия план да се изтръгне Свещената война от ръцете на Майтанет, а Свещената война беше ключът към мечтаната от чичо му възстановена империя. Ако Киан бъдеше смазан и ако всички стари провинции можеха да се завладеят наново, тогава Икурей Зерий III щеше да бъде запомнен не като император-воин, подобно на Затантий или Триам, а като велик държавник, подобно на Кафрианас-младши. Това бе неговата мечта. И докато Зерий стоеше вкопчен в мечтата си, Конфас съзнаваше, че той ще стори всичко по силите си да се грижи за богоподобния си племенник. Побеждавайки скилвендите, Конфас стана по-полезен, отколкото опасен.